Ан Райс - Ве

които със смесена кръв, даже неколцина без съмнение

потомци на мъжете Мейфеър, тръгнали със семействата си

към Луизиана. Можем да предполагаме, че с тях са

отпътували и множество книги и записки, тъй като

впоследствие били четени от други хора, както тук ще стане

ясно.

Още щом пристигнали в Луизиана, Таламаска вече била в

състояние да събира информация за тях там. Няколко от

контактите ни в Луизиана вече били установени във връзка с

две драматични явявания на призраци в града; и поне двама

от нашите членове били посетили Ню Орлиънс - един, за да

разследва явяването на призраците, а друг - на път към

други места в Юга.

Друга причина за увеличаването на сведенията бил фактът, че

семейство Мейфеър като че започнало да става все по-открито

за наблюдение. Откъснати от позициите си в онова почти

феодално общество и извън изолацията на Сан Доминго, те

влезли в контакт с безброй много хора, включително

търговци, свещеници, брокери, колониални чиновници и

прочее. Богатството им, както и внезапната им поява на

сцената, привлекли доста интерес.

За тях се разказвали всякакви истории още от момента, в

който стъпили на тази земя. А по-късно потокът от

информация ставал все по-пълноводен.

Промените през деветнайсети век също допринесли неизбежно

за все по-нарастващата осведоменост. Развитието на пресата и

периодичните издания, все по-засилващата се тенденция да се

водят обширни отчети, както и изобретяването на

фотографията са улеснили значително събирането на по-

детайлни данни за историята на семейство Мейфеър.

Разрастването на Ню Орлиънс като богат и проспериращ

пристанищен град осигурило среда, в която мнозина можели

да бъдат разпитвани за Мейфеър, без никой да забележи това.

Но онова, което не трябва да забравяме, докато изучаваме по-

нататъшната история на семейството, е следното: въпреки

драматичните промени в него през деветнайсети век, е

възможно то изобщо да не се е променило. Привидната

промяна може да е просто следствие от различните методи на

разследване. Сега научаваме повече за онова, което става зад

затворените врати.

С други думи, ако знаехме повече за годините в Сан Доминго, можехме да съзрем по-силна приемственост. И отново - може

и да не е така.

Какъвто и да е случаят, вещиците през деветнайсети век - с

изключение на Мери Бет Мейфеър, която била родена през

1872 г. - като че ли са много по-слаби от онези, управлявали

семейството в Сан Доминго. За отслабване на вещиците

Мейфеър, което става доста явно през двайсети век, може да

се говори - по фрагментарни сведения - още преди

Гражданската война. Но всъщност картината е много по-

сложна, както ще видим след малко.

Промените в нагласите и новото време може да са изиграли

голяма роля за това отслабване. Колкото по-неаристократично

и нефеодално и <���по-цивилизовано> и <���буржоазно> ставало

семейството, толкова по-объркани ставали членовете му по

отношение на своето наследство и сили. Макар че

плантаторите в Луизиана се смятали за <���аристократи>, те

определено не били такива в европейския смисъл на думата, а

по-скоро се характеризирали с онова, което определяме като

<���средна класа>.

<���Модерната психиатрия> също като че ли изиграла роля за

потискането и объркването на вещиците Мейфеър. И ние ще

се спрем на този въпрос в най-големи подробности, когато

разглеждаме семейството през двайсети век.

Но всъщност за всичко това можем само да предполагаме.

Дори когато през двайсети век е бил осъществяван директен

контакт между ордена и вещиците Мейфеър, не сме успявали

да научим толкова, колкото сме се надявали: Това не бива да се забравя:

Историята продължава:

При пристигането си в Ню Орлиънс Мари Клодет се настанила

със семейството си в голяма къща в Рю Домейн и веднага

купила огромна плантация в Ривърбенд, южно от града. Там

построила къща, много по-голяма и по-луксозна от тази в Сан

Доминго. Тази плантация била наречена Ла Виктоар в

Ривърбенд и по-късно станала известна само като Ривърбенд.

През 1896 година била отнесена от реката, но повечето от

земята там все още е собственост на семейство Мейфеър и

понастоящем на нея има петролна рафинерия.

Морис Мейфеър, чичото на Мари Клодет, прекарал целия си

живот в тази плантация, но двамата му сина купили съседните