Ан Райс - Ве

Хенри Мари Ландри и станала първата вещица Мейфеър, която се преселила в Луизиана. Анжелик имала и двама сина, един от които починал още като дете, а вторият - Лестан, доживял дълбока старост.

Всички доказателства сочат, че Анжелик е обичала Винсент

Сейнт Кристоф и му е била вярна през целия си живот. Мари

Клодет също е била много привързана към него и, изглежда, няма съмнение, че той е истинският и? баща.

Портретите на Анжелик, с които разполагаме, показват, че не

е била толкова красива, колкото майка си и дъщеря си.

Чертите и? са по-дребни, очите - също. Но все пак е била

изключително привлекателна, с много къдрава тъмнокафява

коса и е била смятана за красавица.

Мари Клодет обаче била изключително хубава - много

приличала на красивия си баща, както и на майка си. Имала

много тъмна коса и сини очи и била изключително дребна и

деликатна. Съпругът и?, Хенри Мари Ландри, също е бил хубав

мъж. Всъщност за това семейство се говорело, че винаги се

женят за красавци и никога за пари или по любов.

Винсент Сейнт Кристоф бил нежна душа. Обичал да рисува и

да свири на китара. Прекарвал много време при едно малко

езерце, изградено специално за него в плантацията. Там

съчинявал песни, които след това пеел на Анжелик. След

смъртта му Анжелик имала няколко любовници, но отказвала

да се омъжи повторно. Това също е много характерно за

жените Мейфеър - обикновено те се омъжват само веднъж

(или поне само веднъж удачно).

Онова, което най-добре характеризирало това семейство по

времето на Шарлот, Жан Луис, Анжелик и Мари Клодет, били

порядъчността, богатството и силата. Богатството на Мейфеър

било легендарно в Карибите и онези, които влизали в спор със

семейството, се натъквали на такава жестокост, че и за нея

тръгнали слухове. Говорело се, че противопоставянето на

семейство Мейфеър носи <���лош късмет>.

Робите се отнасяли към Шарлот, Жан Луис, Анжелик и Мари

Клодет като към могъщи магьосници. Ходели при тях, за да

бъдат изцерени от болести, и вярвали, че господарките им

<���знаят> всичко.

Но няма сведения друг, освен робите да е приемал тези

истории на сериозно, нито пък се знае вещиците Мейфеър да

са събуждали някакви подозрения или <���ирационален> страх

сред равните си. Никой не се е опитвал да оспорва

превъзходството на това семейство. Хората жадували да бъдат

поканени в имението. Семейството давало често богати

приеми. Както жените, така и мъжете били смятани за много

изгодни партии за женитба.

Не е ясно доколко останалите членове на семейството са били

в течение на силите на вещиците. Анжелик е имала брат и

сестра, които емигрирали във Франция, и още един брат -

Морис, който останал у дома. Той имал двама сина - Луис-

Пиер и Мартин - които също се оженили и останали като

част от семейството в Сан Доминго. По-късно те се преселили

в Луизиана с Мари Клодет и Морис под името Мейфеър, което

носят наследниците им в Луизиана и до ден-днешен.

От шестте деца на Анжелик две момичета умират рано, две

момчета емигрират във Франция, а третият - Лестан отива в

Луизиана със сестра си Мари Клодет.

Мъжете в семейството никога не са се опитвали да си

присвоят контрола върху плантацията и богатството, макар че

по френските закони и двете са се полагали на тях. Напротив

- те явно са приемали доминацията на избраните жени; а

финансовите записи, както и слуховете, показват, че са били

изключително богати хора.

Вероятно им е била изплащана някаква компенсация за това

им подчинено положение, или пък те са го приемали съвсем

естествено. Не са запазени никакви истории за семейни свади

или протести. Братът на Анжелик, който умрял по време на

бурята в нощта на смъртта на Шарлот, бил малко момче, мило

и мълчаливо по природа. Другият и? брат, Морис, бил познат

като сговорчив и добродушен човек, който участвал в

управлението на плантацията.

Няколко от наследниците на преселилите се във Франция през

осемнайсети век братя, са участвали във Френската

революция. Никой от емигриралите преди 1770 година не е

носил името Мейфеър и затова Таламаска е изгубила следите

на тези разклонения на рода.

През цялото време всички в семейството са били католици. Те

даже подпомагали католическата църква в Сан Доминго, а

един от синовете на Пиер Фонтене, девера на Шарлот, станал