през 1979 година, когато цялата история, включително и
докладите на Петир ван Абел, беше въведена в компютърната
система на Таламаска. Оттогава попълването на материали по
случая стана изключително лесно.
Не бях въвлечен директно в случая <���Мейфеър> до 1958
година. За себе си ще разкажа, когато му дойде времето.
Аарън Лайтнър, януари, 1989
Историята продължава
Шарлот Мейфеър Фонтене доживяла до седемдесет и шест
годишна възраст и починала през 1743 г., като дотогава е
родила пет деца и се е сдобила със седемнайсет внуци. През
целия и? живот Мей Феър си останала най-проспериращата
плантация в Сан Доминго. Няколко от внуците и? се върнали
във Франция, а някои техни наследници загинали по време на
Революцията в края на века.
Първородният син на Шарлот от съпруга и? Антоан не
наследил болестта на баща си и израснал съвсем здрав, оженил се и имал седем деца. И все пак плантацията Мей
Феър се водела негова само по име. В действителност тя била
наследена от дъщерята на Шарлот - Жан Луис, родена девет
месеца след смъртта на Петир.
През целия си живот Антоан Фонтене III се подчинявал на
Жан Луис и на нейния брат близнак Петер, който никога не
бил наричан с френското Пиер. Няма съмнение, че те са деца
на Петир ван Абел, защото и двамата били светли, със
светлокестенява коса и светли очи.
Шарлот родила още две момчета преди смъртта на недъгавия
си съпруг. Слуховете в колонията посочват двама различни
мъже за техни бащи. След като пораснали, и двете момчета
заминали за Франция, където използвали фамилията Фонтене.
Жан Луис присъствала в официалните документи единствено
под името Мейфеър и въпреки че се омъжила млада за
разпуснат пияница, неин спътник в живота винаги бил брат и?
Петер, който така и не се оженил. Той умрял часове преди
нея, през 1771 година. Никой не е оспорвал законността на
решението и? да използва името Мейфеър - просто са приели
обяснението и?, че това е семейна традиция. По-късно
единствената и? дъщеря, Анжелик, е сторила същото.
Шарлот носела смарагдовата огърлица на майка си до смъртта
си. После тя станала притежание на Жан Луис и преминала
към петото и? дете - Анжелик, родена през 1725 година.
Когато тя се родила, съпругът на Жан Луис вече бил луд и
затворен в <���малка къща> в имението, която по описанията
много напомня къщата, в която е бил затворен Петир преди
години.
Много е съмнително този мъж да е баща на Анжелик. Най-
вероятно е, макар че не е сигурно, тя да е дете на Жан Луис
от брат и? Петер.
Анжелик наричала Петер <���татко> пред всички и слугите
говорели, че тя наистина го мисли за свой баща, тъй като не е
познавала лудия, който през последните си години бил окован
като див звяр в малката къща. Трябва да се отбележи, че
лечението на този безумец не е било смятано за жестоко или
необичайно от онези, които са познавали семейството.
Говорело се и че Жан Луис и Петер споделяли съседни спални
и веранди, пристроени към старата плантация скоро след
сватбата на Жан Луис.
Каквито и слухове да са се носили около тайните навици на
това семейство, Жан Луис явно е притежавала същата власт, каквато и Шарлот е имала над околните. Отнасяла се към
робите си с голяма щедрост и лично внимание, и то във
време, прочуто точно с обратното.
Жан Луис е описвана като изключително красива жена, много
ухажвана и много търсена. Никога не е смятана за зла, зловеща или пък за вещица. Хората, с които Таламаска
влизала в контакт по нейно време, не знаели нищо за
европейските корени на семейството.
Избягали роби често отивали при Жан Луис, за да ги защити
от жестоките им господари. Тя купувала подобни нещастници
и те и? били верни до гроб. Жан Луис олицетворявала закона в
Мей Феър и наистина екзекутирала роби за предателство.
Това обаче не я лишавало от любовта на останалите.
Анжелик била любимото дете на Жан Луис, а тя, от своя
страна, била много предана на баба си Шарлот, и дори стояла
до леглото и? в часа на смъртта и?.
В нощта на смъртта на Шарлот над Мей Феър се разразила
ужасна буря, която не стихнала чак до сутринта, когато един
от братята на Анжелик бил открит мъртъв.
Анжелик се омъжила за много красив и богат плантатор на
име Винсент Сейнт Кристоф през 1755 г. и след пет години
родила Мари Клодет Мейфеър, която по-късно се оженила за
Читать дальше