Ан Райс - Ве

наблизо. Ще оставя това писмо на нашия агент, преди да се

отправя към Мей Феър. Това е, ако не ме спрат местните

власти и не ме хвърлят в затвора. Наистина изглеждам като

вагабонтин и умопобъркан. Шарлот ще ми помогне. Шарлот

ще обуздае този демон.

Какво друго да ти кажа?

Петир.>

Бележка за архива:

Това е последното писмо от Петир ван Абел.

За смъртта на Петир ван Абел

Обобщение на двайсет и трите писма и множество доклади към

досиетата.

(Виж описа)

<���Две седмици след като последното писмо на Петир било

получено в метрополията, до ордена достигнала вест от Ян

ван Клаусен, холандски търговец в Порт-о-Пренс, че той е

мъртъв. Това писмо е датирано само двайсет и четири часа

след последното писмо на Петир. Тялото му било открито

двайсет часа след като е наел кон от заемните конюшни и е

отпътувал от Порт-о-Пренс.

Местните власти предполагали, че Петир е бил нападнат по

пътя, вероятно е налетял на банда избягали роби рано

сутринта. Сигурно ги е сварил да оскверняват гробището, в

което са били създали значителен хаос само ден или два

преди това. Първоначалното оскверняване е причинило

голямо вълнение сред местните роби, които, за ужас на своите

господари, отказали да участват във възстановяването му.

Затова то е било още в състояние на значителен безпорядък и

пусто, когато Петир е бил нападнат.

Очевидно той е бил пребит и отнесен в голяма тухлена

крипта, чийто вход е бил запречен от паднало дърво и

срутване на отломки. Когато са го открили, пръстите на

дясната му ръка са били заровени в отломките, сякаш се е

опитвал да си прокопае път навън. Два пръста на лявата му

ръка са били отрязани и не са намерени.

Осквернителите на гробището и убиецът така и не били

открити. А фактът, че парите на Петир, златният му часовник

и документите му не били откраднати, прави смъртта му още

по-мистериозна.

Възстановяването на гробището всъщност довело до бързото

откриване на останките на Петир. Въпреки множеството

наранявания по главата, той бил разпознат съвсем лесно от

Ван Клаусен, както и от Шарлот Фонтене, която пристигнала

в Порт-о-Пренс, щом чула за смъртта му и била толкова силно

разстроена, че се поболяла от скръб.

Ван Клаусен върнал останките му на метрополията и по

повелята на ордена се заел с по-нататъшни разследвания на

смъртта му.

Архивите съдържат писма не само от и до Ван Клаусен, но и

от и до неколцина свещеници от колонията, както и до други

хора.

Не било открито нищо от съществена важност, освен че Петир

бил смятан за луд през последния си ден в Порт-о-Пренс и не

спирал да настоява писмата му да бъдат изпратени в

Амстердам, както и за това, че метрополията трябва да бъде

уведомена в случай, че той се спомине.

Има няколко споменавания, че той е бил в компанията на

странен тъмнокос млад мъж, с когото е разговарял доста

дълго.

Не е ясно как трябва да бъдат интерпретирани подобни

свидетелства. Но в следващите части от тези досиета има

анализ на Лашър и неговите сили. За сега ще кажем само, че и

други хора са виждали Лашър с Петир и са уверени, че Лашър

е човешко същество.

Чрез Ян ван Клаусен Стефан Франк изпратил на Шарлот

Фонтене писмо, което не можело да бъде разбрано от никой

друг и в което обяснил онова, което Петир му е писал в

последните си часове и я умолявал да вземе предвид

предупрежденията му.

Никакъв отговор не бил получен.

Оскверняването на гробището, както и убийството на Петир, довело до неговото изоставяне. Там вече не били извършвани

погребения и някои от телата били преместени другаде. Дори

сто години по-късно за мястото се говорело като за

<���обитавано от духове>.

Преди последните писма на Петир да достигнат Амстердам, Александър обявил на останалите членове на метрополията, че Петир е мъртъв и помолил портретът на Дебора Мейфеър

да бъде свален от стената.

Стефан Франк изпълнил молбата му и сега портретът се

съхранява в подземията.

Александър положил длани върху парчето хартия, на което

Лашър бил написал думите <���Петир ще умре>, и казал само, че

думите са истина, но че призракът е <���лъжец>.

Не успял да долови нищо повече, но предупредил Стефан

Франк да изпълни желанието на Петир да не изпраща никого в

Порт-о-Пренс, за да говори с Шарлот, защото там го чакала