Ан Райс - Ве

оградата. Това беше тяло, сътворено от призрака.

- Да - каза той, но устните му отново не помръднаха. И аз

разбрах защо. Защото той все още не можеше да ги накара да

помръднат. - Но ще го направя - добави. - Ще го направя.

Продължих да се взирам в него. Вероятно в изтощението си

бях изгубил напълно разсъдъка си, но изобщо не изпитвах

страх.

Щом утринното слънце стана по-силно, видях, че лъчите

минават през призрака! Видях частичките, от които бе

направено създанието, да се въртят на светлината, като много

гъст прах.

- Ти си просто прах - прошепнах аз, като мислех за

библейската фраза. Но в същия този миг той започна да се

разтваря във въздуха, избледня и после изчезна съвсем.

Слънцето грееше над полето, по-красиво от всяко друго

утринно слънце, което съм виждал.

Дали Шарлот се беше събудила? Дали тя го бе спряла?

Не мога да отговоря на този въпрос, може и никога да не

разбера. Стигнах до квартирата си след по-малко от час, като

първо се видях с агента и говорих с ханджията, както вече ти

казах.

Сега вече е доста след полунощ по моя часовник, който

сверих по този в хана днес по обяд. Онова създание от доста

време е в стаята ми.

Вече повече от час то ту ми се появява в човешкия си облик, ту изчезва, наблюдава ме. Изниква ту в един, ту в друг ъгъл.

Веднъж даже го зърнах да ме гледа от огледалото. Стефан, как е възможно един дух да върши подобни неща? Дали не ме

лъжат очите? Със сигурност не може да е в огледалото! Но аз

така и не вдигнах поглед към него и то накрая изчезна оттам.

Сега започна да мести мебелите в стаята, чува се звук като от

плясък на криле. Трябва да се махна оттук, за да пусна това

писмо с останалите.

Твой верен на Таламаска: Петир.>

<���Стефан,

Зазорява се и всичките ми писма вече трябва да пътуват

към теб. Корабът отплува преди час и колкото и да ми се

искаше да се кача на него, не го направих. Защото ако това

същество е решило да ме унищожи, по-добре да си играе с

мен тук, докато писмата ми пътуват към теб в безопасност.

Страхувам се и че призракът може да притежава силата

да потопи цял кораб, защото още когато стъпих на борда, за

да говоря с капитана за доставянето на писмата, излезе такъв

вятър и такъв порой забарабани по прозорците, че целият

кораб се разлюля.

Разумът ми ми казва, че това създание не може да има

подобна сила, но ако все пак греша: Не мога да си позволя

да причиня това на останалите пътници.

Затова стоя тук, в една претъпкана кръчма в Порт-о-

Пренс - втората, в която влизам тази сутрин - защото ме е

страх да остана сам.

Преди малко, веднага щом се върнах от пристанището, онова нещо ме изплаши ужасно - привидя ми се, че някаква

жена пада пред една летяща по улицата карета и аз се хвърлих

на пътя на конете, за да я спася. Но в следващия миг открих, че няма никаква жена, и аз самият за малко да загина. О, как

ме проклинаше кочияшът, крещеше, че съм луд.

И сигурно точно така съм изглеждал. Щом влязох в

първата кръчма, заспах за около четвърт час и бях събуден от

пламъци около мен. Бях преобърнал свещта в разлятото

бренди. Изгониха ме и ми казаха да харча парите си другаде.

А онова създание стоеше в сянката зад огнището. Сигурно

щеше да се усмихва, ако можеше да накара восъчното си лице

да се раздвижи. Моля те, обърни внимание на следното: когато то приема обичайния си облик, изглежда като човек, който не може да контролира тялото си.

И все пак моето разбиране за неговата природа и

възможности е доста несъвършено. Много съм изморен, Стефан. Качих се пак в стаята си и се опитах да поспя, но то

ме изблъска от кревата.

Дори тук, в тази оживена кръчма, пълна с нощни

пияници и пристигнали рано в града пътници, то си играе с

мен и никой не разбира това. Защото никой не знае, че

образът на Ромер, който седи до огъня, не е истински. Или че

жената, която се появи за миг на стълбите, е Гертруд -

мъртва от двайсет години. Призракът вади тези образи от ума

ми, макар че не зная как.

Опитах се да поговоря с него на улицата. Умолявах го да

ми каже какво иска. Дали има шанс да остана жив? Какво да

направя за него, че да престане с дяволските си номера? И

дали Шарлот го кара да прави всичко това?

Седнах тук и си поръчах вино, защото отново бях

ожаднял. Изпих твърде много от него. И тогава го видях -

движеше писалката ми и надраска на хартията това: <���Петир