Ан Райс - Ве

ще умре>.

Прилагам го към писмото, защото е писано от самия

призрак. Аз лично не смея да го докосна. Но вероятно

Александър може да положи ръце върху хартията и да научи

нещо от нея. Аз не успях да разбера повече от това, че ние с

него заедно можем да създаваме образи, които могат да

подлудят и прогонят самия Исус от пустинята.

Сега зная, че има само едно спасение за мен. Веднага

щом довърша това писмо и го предам на агента ни, ще отида

при Шарлот, за да я накарам да възпре това създание. Нищо

друго не може да се направи, Стефан. Само Шарлот може да

ме спаси. Моля се да стигна до Мей Феър невредим.

Ще наема кон и ще тръгна в късното утро, защото по

това време пътят е оживен. Пък и Шарлот ще е будна и ще

контролира призрака.

Но ме терзае едно ужасно опасение, приятелю, и то е, че

Шарлот знае какво прави този демон с мен и че тя го кара да

върши това. Че Шарлот е авторът на целия този сатанински

план.

Ако повече не получиш вест от мен - позволи ми да ти

припомня, че холандските кораби ежедневно отплават оттук

за нашия прекрасен град - моля те, направи следното. Пиши

на вещицата за моето изчезване. Но нека писмото ти да не

идва от метрополията и обратният адрес да е такъв, че да не

позволи на този демон да проникне зад нашите стени.

Моля те, недей, недей изпраща никого да ме търси!

Защото тук той ще намери единствено злата си съдба.

Опитай се да разбереш още за тази жена от други

източници и помни, че детето, което тя ще роди след девет

месеца, сигурно е мое.

Какво друго да ти кажа?

След смъртта си ще се опитам да се свържа с теб или с

Александър, ако това е възможно. Но скъпи мой приятелю, страхувам се, че няма нищо след смъртта, че ме чака

единствено мрак и че времето ми в светлината вече изтича.

Но не съжалявам за нищо в тези последни часове.

Таламаска беше моят живот и аз прекарах много години в

защита на невинните и в търсене на знание. Обичам ви, мои

братя и сестри. Помнете ме не със слабостите ми, не с

греховете или с грешките ми, а с това, че ви обичах.

О, позволи ми да ти кажа какво се случи току-що, защото

то е наистина много интересно.

Видях отново Ромер, моя обичан Ромер, първия директор

на нашия орден, когото съм познавал и обичал. Той ми се

стори толкова млад, толкова прекрасен. Така се зарадвах да го

видя, че чак се разридах и не ми се щеше образът да изчезва.

Защо пък не, рекох си, щом като идва от моя ум и този

дявол дори не знае какво прави? Затова заговорих на Ромер.

Казах му:

- Мой скъпи Ромер, само ако знаеш колко ми липсваш.

Къде беше и какво научи?

И тогава едрата и красива фигура на Ромер тръгна към

мен. Вече знаех, че никой друг не го вижда, защото всички ме

гледаха с почуда - мърморещ на себе си глупак. Но не ми

пукаше. Казах му:

- Седни при мен, Ромер, пийни с мен.

Тогава моят любим учител седна до мен и се облегна на

масата. А после заговори някакви напълно неразбираеми

неща. Никога не си чувал подобен език. Каза ми, че ще ме

съблече насред кръчмата и ще ми достави удоволствие, което

искал да направи още докато съм бил момче, и дори го

правел, през нощта идвал в стаята ми и се смеел след това, като позволявал на другите да гледат.

Сигурно съм приличал на статуя. Взирах се в лицето на

това чудовище, което ми шепнеше тези гнусотии с усмивката

на Ромер, като някаква стара мръсница. Когато най-сетне

устните му спряха да мърдат, устата му стана по-голяма и по-

голяма, а езикът в нея - съвсем черен, огромен и лъскав като

гръб на кит.

Като кукла на конци аз посегнах към писалката си, натопих я в мастилото и започнах да ти пиша това. Сега

нещото вече го няма.

Но знаеш ли какво стори то, Стефан? Обърна съзнанието

ми навътре. Накара ме да ти кажа една тайна. Разбира се, моят обичен Ромер никога не си е позволявал подобни неща с

мен! Но навремето ми се искаше да го направи! И този дявол

измъкна това откровение от мен - когато бях момче и лежах

в леглото си, аз мечтаех Ромер да дойде, да дръпне завивките

и да легне при мен. Мечтаех за подобни неща!

Ако миналата година ме бе попитал дали някога съм си

помислял подобно нещо, щях да ти кажа, че не е вярно. Но то

е вярно и демонът ми го припомни. Дали не трябва да му

благодаря?

Може би той е в състояние да върне майка ми и двамата с

нея да седнем отново до огъня и да попеем.

Ще тръгвам. Слънцето вече изгря. Изчадието не е