Ан Райс - Ве

плантации, където живеели в близък контакт със семейството

на Мари Клодет. Малцина от наследниците на тези мъже са

останали в областта след 1890 година, повечето се

преместили в Ню Орлиънс. От тях произлизат безбройните

<���братовчеди>, които станали постоянен фактор в живота на

Мейфеър през следващите сто години.

Има множество публикувани рисунки на къщата на Мари

Клодет в плантацията и дори няколко фотографии в стари

книги. Тя била много голяма дори за периода и се различавала

силно от преобладаващия стил, наречен гръцко възраждане.

Била семпла колониална конструкция с прости кръгли колони, заострен покрив и веранди. Много приличала на къщата в Сан

Доминго. Била две стаи широка, с коридори, които я

разделяли от север на юг и от изток на запад, с много висок и

разкошен тавански етаж.

Плантацията включвала две огромни гарсониери, където

живеели мъжете от семейството, в това число и Лестан по

време на вдовството му, и неговите четирима сина, всички

приели фамилията Мейфеър (Морис винаги живял в главната

къща).

Мари Клодет жънела същия успех в Луизиана, както предците

и? в Сан Доминго. Тя отново добивала захар, но изоставила

кафето и тютюна. Купила по-малки плантации за всеки от

синовете на Лестан и давала щедри подаръци на децата им и

на децата на техните деца.

Още през първите седмици в Луизиана семейството било

посрещнато със страхопочитание и подозрение. Мари Клодет

плашела хората и станала обект на множество спорове, докато

уреждала бизнеса си в Луизиана, като не се свеняла дори да

заплашва онези, които заставали на пътя и?. Купила огромен

брой роби за плантацията си и в традицията на своите

предшественици се отнасяла с тях много добре. Към

търговците обаче не била толкова благосклонна и прогонила

не един от тях с камшик от владенията си, като ги

обвинявала, че се опитват да я измамят.

Местните я описват като <���страховита> и <���неприятна>, макар и

красива жена. Личните и? роби и трима слуги със смесена кръв

всявали истински страх у робите, които тя купила от

Луизиана.

Не след дълго била провъзгласена за магьосница от робите, които казвали, че тя не може да бъде измамена и че <���гледа с

дяволското око и има демон, когото изпраща след всеки, който и? се противопостави>. Брат и? Лестан бил много по-

обичан и веднага се сдружил с пияниците и картоиграчите от

класата на плантаторите в областта.

Хенри Мари Ландри, съпругът и?, също бил харесван, но

пасивен човек, който бил оставил всичко в ръцете на жена си.

Четял ботаническите си списания от Европа и събирал редки

цветя из целия Юг, като успял да създаде в Ривърбенд

огромна градина.

Той починал в леглото си през 1824 година, след като приел

последно причастие.

През 1799 г. Мари Клодет ражда последното си дете -

Маргьорит, която по-късно става наследница на завещанието

и живее в сянката на майка си чак до смъртта и?.

Има много слухове за семейството на Мари Клодет. Един от

тях твърди, че най-голямата и? дъщеря, Клер Мари, била

слабоумна и често я виждали да броди из областта, да говори

странни, макар и приятни неща на хората. Тя виждала

призраци и говорела с тях през цялото време, понякога дори

по средата на вечерята пред очите на изумените гости.

Освен това <���знаела> разни неща за хората и бълвала подобни

тайни в странни моменти. Държали я предимно вкъщи и макар

че неколцина мъже били влюбени в нея, Мари Клодет така и

не и? позволила да се омъжи. След смъртта на съпруга и?, когато била вече много стара, Мари Клодет спяла в една стая

с Клер Мари, за да я наглежда и пази да не тръгне да скита

някъде и да се изгуби.

Често я виждали да се разхожда по нощница из верандите.

Мари Клодет не разрешила и на единствения си син - Пиер, да се ожени. Той се влюбвал два пъти, но и двата пъти

отстъпвал пред майка си, когато тя отказвала да му даде

разрешение за брак. Втората му <���тайна годеница> се опитала

да посегне на живота си, след като той я отхвърлил. След този

случай Пиер рядко излизал навън, но често бил виждан в

компанията на майка си.

Пиер бил нещо като лекар за робите, лекувал ги с някакви

отвари и мехлеми. Той дори учил малко медицина от един

пропил се лекар в Ню Орлиънс, но нищо не излязло от това.

Интересувал се и от ботаника и прекарвал много време в