работа в градината. Обичал и да рисува цветя. Ботаническите
скици на Пиер се пазят и до днес в прочутата къща на
Мейфеър на Първа улица.
Не било тайна, че през 1820 година Пиер имал любовница
квартеронка в Ню Орлиънс - изискана млада жена, която
според слуховете можела да мине за бяла. От нея Пиер имал
две деца - дъщеря, която заминала на север и била приета
сред бялата раса, и син, Франсоаз, роден през 1825 година, който останал в Луизиана и по-късно станал писар на
семейството в Ню Орлиънс. Той бил много внимателен в
работата си и явно се е ползвал с благоразположението на
белите Мейфеър, особено сред мъжете, които идвали в града
по бизнес дела.
Очевидно всеки в това семейство обожавал Маргьорит. Когато
станала на десет години, и? направили портрет - на него се
вижда, че тя носи прочутата смарагдова огърлица. Доста
странна гледка, тъй като детето е малко, а огърлицата -
голяма. Тази картина виси в къщата на Първа улица от 1927
година.
Маргьорит била с деликатно телосложение, тъмна коса и
големи, леко извити нагоре черни очи. Била смятана за
красавица, дори била наричана Малката циганка от своите
бавачки, които обичали да решат дългата и? вълниста черна
коса. За разлика от слабоумната си сестра и отстъпчивия си
брат тя имала доста яростен темперамент и жестоко и
непредсказуемо чувство за хумор.
На двайсет години, без да се съобразява с нежеланието на
майка си, тя се омъжила за Тайрон Клифърд Макнамара, оперен певец и красавец с крайно непрактична натура. Той
пътувал надлъж и нашир из Съединените щати, като пеел в
опери в Ню Йорк, Бостън, Сейнт Луис и други градове. Точно
след като тръгнал на едно такова турне, Маргьорит се върнала
от Ню Орлиънс в Ривърбенд и била приета отново от майка
си. През 1827 и 1828 година тя родила две момчета. Реми и
Жулиен Макнамара, като през този период често се връщала у
дома, но само на кратки визити. В Ню Йорк, Бостън, Балтимор
и на други места, където се появявал често, мъжът и? бил
известен с разгулния си живот, като нерядко участвал и в
сбивания. Но все пак през този период той бил много
популярен <���ирландски тенор> и наемал къщи във всеки град.
През 1829 г. Тайрон Клифърд Макнамара и една ирландка, вероятно негова любовница, били открити мъртви след пожар
в малка къща във Френския квартал, купена от Макнамара за
жената. Полицейските доклади и вестникарските статии от
това време съобщават, че двойката се е задушила от дима, когато се е опитвала да избяга. Ключалката на предната врата
била счупена. От тази връзка се родило момче, което не е
било в къщата по време на пожара. По-късно то се преселило
на север.
Пожарът предизвикал доста слухове из Ню Орлиънс и точно
по това време Таламаска успява да събере много повече
информация за семейството, отколкото през годините.
Един търговец от Френския квартал казал на наш агент, че
Маргьорит е изпратила дявола си да се погрижи за <���онези
двамата> и че тя знаела повече за вуду магията от всяка
чернокожа жена в Луизиана. Имала вуду олтар в дома си, забърквала отвари за любов и лечение и навсякъде била
придружавана от две красиви робини квартеронки - Мари и
Виржин, както и от един кочияш мулат, на име Октавиус
Октавиус, за когото се говорело, че е незаконно дете на един
от синовете на Морис Мейфеър - Луис-Пиер, но това не било
сигурно.
По това време Мари Клодет още била жива, но вече рядко
излизала навън. Говорело се, че посвещава дъщеря си в
черното изкуство, което научила в Хаити. Маргьорит обаче
привличала внимание, където и да отидела, особено с оглед
на факта, че брат и? Пиер водел доста почтен живот и бил
много дискретен със своята метреса-квартеронка, а децата на
чичо и? Лестан също се държали съвсем благоприлично и били
много харесвани.
Макар още да нямала трийсет години Маргьорит се
превърнала в неприветлива и дори плашеща фигура. Ходела
несресана, черните и? очи искрели особено и често избухвала
в смущаващ смях. Винаги носела смарагдовата огърлица на
Мейфеър.
Приемала търговци и брокери, както и гости в огромен, пълен
с книги кабинет в къщата в Ривърбенд. В него обаче имало
<���ужасни и отвратителни> неща, като човешки черепи, препарирани тресавищни животни, трофейни животински
глави от сафарита в Африка и животински кожи по пода. Тя
Читать дальше