Ан Райс - Ве

късни снимки той изглежда изключително приветлив и

открито щастлив.

Жулиен със сигурност е бил магнатът на семейството през

целия си живот, повече или по-малко е управлявал всичките

си племенници, както и сестра си Катерин и брат си Реми.

Добре известно е, че е предизвиквал страх и объркване сред

враговете си. Разгневен производител на памук разказва, че

при един спор Жулиен накарал дрехите на опонента му да

пламнат. Огънят се разгорял бързо, но човекът се отървал без

сериозни наранявания и отново никакви действия не били

предприети спрямо Жулиен. Всъщност мнозина от тези, които

научили за историята, включително и местната полиция - не

повярвали в нея. Жулиен се смеел всеки път, щом го попитали

за случая. Но има още едно събитие, за което разказва една-

единствена очевидка - Жулиен можел да подпалва всичко

само с волята си и майка му много му се подигравала заради

това.

При друг известен инцидент в яда си Жулиен накарал всички

предмети в стаята да летят и дори не можел да спре. Излязъл

от стаята, затворил вратата след себе си и изпаднал в

безсилен смях. Има и друга история, също по думите на един-

единствен очевидец, че Жулиен е убил един от наставниците

си, докато е бил момче.

Никой от семейство Мейфеър до този период не бил

постъпвал в обикновено училище, но всички били

изключително добре образовани от частни учители и Жулиен

не правел изключение. Той имал няколко преподаватели по

време на юношеството си. Един от тях, красив янки от

Бостън, бил открит удавен в ръкав на реката близо до

Ривърбенд. Говорело се, че Жулиен го е удушил и хвърлил

там. Но и този случай не е бил разследван и никой от

семейството не обърнал внимание на мълвата. Слугите, които

разпространявали историята, веднага се отрекли от думите си.

Учителят от Бостън бил богат източник на информация за

семейството. Той постоянно говорел за странните навици на

Маргьорит и за това колко се страхуват робите от нея. Точно

от него сме се сдобили с описанията на бурканчетата и

бутилките със странни човешки части. Той твърдял също и че

неведнъж е отхвърлял ухажването на Маргьорит и въобще

разпространявал толкова глупави слухове, че членове на

семейството многократно го предупреждавали по този повод.

Няма как да разберем дали Жулиен наистина го е убил, но ако

е така, като се имат предвид нравите на онова време, поне е

имал някаква причина.

Твърдяло се и че Жулиен раздавал чуждестранни монети

сякаш са медни пенита. Келнерите в шикозните ресторанти се

карали кой да обслужва масата му. Той бил прекрасен ездач и

имал няколко коня, както и две карети и екипажи в

конюшнята си близо до Първа улица.

Дори на преклонна възраст често яздел своя кестеняв жребец

по Сейнт Чарлз авеню чак до Карлтън и обратно рано сутрин.

А по пътя редовно хвърлял монети на чернокожите деца.

След смъртта му четирима различни свидетели твърдят, че са

видели призрака му да язди в мъглата по Сейнт Чарлз авеню.

Тези истории дори били отпечатани във вестниците.

Жулиен бил и голям любител на Марди Грас, който започнал

да се празнува, както знаем, някъде по това време, около 1872

година. По време на карнавала той устройвал разкошни

празненства в къщата на Първа улица.

Безброй пъти се споменава, че Жулиен имал дарбата за

<���билокация>, което означава, че е можел да бъде

едновременно на две места. Слуховете за тази му способност

били много разпространени сред слугите. Жулиен можел да се

появява в библиотеката, например, въпреки че почти веднага

преди това бил забелязван в задната част на градината. Или

пък една домашна прислужница го видяла до предната врата, а когато се обърнала, го видяла и до стълбището.

Неколцина от слугите дори предпочели да напуснат работа в

къщата на Първа улица, отколкото да понасят <���странния мосю

Жулиен>.

В Таламаска бе изказано предположение, че появите на Лашър

може да имат нещо общо с това объркване. Но какъвто и да е

случаят, по-късните описания на дрехите на Лашър много

точно съвпадат с дрехите, с които Жулиен е нарисуван на два

различни портрета. През двайсети век Лашър се е явявал

неизменно облечен така, както Жулиен се е обличал през края

на деветнайсети и началото на двайсети век.

Жулиен често тъпчел с пари джобовете на свещеници или пък