Ан Райс - Ве

замъка Донелайт, след като прекарали само един следобед из

руините. Той и до днес си остава собственост на Мейфеър и

много членове на семейството отиват да го разгледат.

Замъкът така и не е бил възстановен, но все пак е почистван

от наносите и доста добре поддържан. А по времето на Стела, през двайсети век, дори е бил отворен за туристически

посещения.

Защо Жулиен е купил замъка, какво е знаел за пожара и какво

е означавал той за него, никога няма да разберем. Със

сигурност обаче е знаел нещо за Дебора и Сузан, или от

фамилната история, или от Лашър.

В Таламаска по този въпрос се е разисквало много - кой, кога и какво е узнал - защото е имало силни доказателства в

подкрепа на твърдението, че Мейфеър от деветнайсети век не

са познавали цялата си семейна история. (Катерин признава

неведнъж, че наистина не знае много за корените на рода си, само това, че предците и? са се преселили от Мартиника в Сан

Доминго някъде през шестнайсети век. Мнозина други от

семейството са правили подобни изявления.) Дори самата Мери Бет през 1920 година казва на енорийските

свещеници от <���Свети Алфонс>, че всичко <���вече е потънало в

прах>. Тя дори изглеждала леко объркана, когато обяснявала

на местните студенти по архитектура кой и кога е построил

Ривърбенд. Книги от периода посочват Маргьорит за

основател на плантацията, когато всъщност тя е родена в нея.

Когато била питана от слугите кои са хората на портретите на

Първа улица, Мери Бет казвала, че не може да ги разпознае.

Твърдяла, че и? се иска навремето някой да е написал имената

на всички на гърбовете на картините.

Но доколкото ние знаем, на някои от картините наистина има

написани имена.

Вероятно Жулиен и единствено той е чел старите дневници, защото със сигурност е имало такива. Пак той е започнал да

ги мести от Ривърбенд на Първа улица в началото на 1872

година.

Но какъвто и да е случаят, Жулиен отива в Донелайт през

1888 година и купува разрушения замък. А Мери Бет Мейфеър

до края на дните си разказвала историята за лорд Мейфеър, бащата на бедната малка Бел, която като че ли растяла като

пълна противоположност на могъщата си майка.

През 1892 един художник бил нает да нарисува разрушения

замък и картината сега виси в къщата на Първа улица.

Но да се върнем към хронологията. Предполагаемите чичо и

племенница се върнали у дома с бебето Бел в края на 1889

година. По това време Маргьорит била вече на деветдесет и

напълно грохнала, но все пак показала специален интерес към

бебето.

Всъщност Катерин и Мери Бет трябвало през цялото време да

наглеждат детето, докато било в Ривърбенд, защото

Маргьорит постоянно го носела на ръце и изведнъж съвсем

забравяла за него и го изпускала или го оставяла на стълбите, или на някоя маса. Жулиен се смеел на тези случаи и безброй

пъти казвал на слугите, че бебето явно си има специален

ангел-пазител.

По това време явно изобщо не се е говорело за това, че

Жулиен може да е баща на Мери Бет, нито пък че може да е

баща и на детето и? Бел.

Но за целите на този доклад, ние трябва да отбележим, че е

сигурно, че Жулиен е баща на Мери Бет, както и на нейната

дъщеря.

Мери Бет, Жулиен и Бел заживели щастливо на Първа улица и

Мери Бет, която толкова обичала да танцува, да ходи на

театър и по приеми, изобщо не показвала никакво намерение

да си намери <���друг> съпруг.

Накрая все пак, както знаем, тя се омъжила за мъж на име

Даниел Макинтайър и родила още три деца - Карлота, Лайънъл и Стела.

В нощта на смъртта на Маргьорит през 1891 година Мери Бет

се събудила в спалнята си в къщата на Първа улица и

започнала да пищи. Тя настоявала да тръгне веднага за

Ривърбенд, защото баба и? е на смъртно легло. Питала защо

никой не дошъл да я извика. Слугите открили Жулиен да

плаче в библиотеката на първия етаж. Той като че нито чувал, нито виждал Мери Бет, която го умолявала да я заведе в

Ривърбенд.

Накрая Мери Бет тръгнала пеша и чак тогава Жулиен скочил

от бюрото си, прокарал пръсти през бялата си коса и наредил

на слугите да приготвят каретата му. Настигнал Мери Бет още

преди Мегазин стрийт.

Трябва да се отбележи, че по онова време Жулиен е бил на

шейсет и три и бил описван като много красив мъж с бляскав

външен вид и маниери на театрален актьор. Мери Бет пък

била деветнайсетгодишна и изключителна красавица. Бел била