Ан Райс - Ве

само на две годинки, така че не се споменава в тази история.

Жулиен и Мери Бет пристигнали в Ривърбенд точно когато

изпращали слуги да ги доведат. Маргьорит била почти в кома, призрак на деветдесет и две годишна жена. Стискала някаква

странна малка кукла в костеливите си пръсти и я наричала

своя маман за силно объркване на лекаря и сестрата, които

пък разказали тази история из цял Ню Орлиънс. Присъствал и

свещеник, чийто детайлен разказ за това събитие също е

влязъл в нашите архиви.

Куклата била доста противно нещо - с истински човешки

кости за крайници, пришити с черна жица. Кичур ужасна бяла

коса бил залепен за парцалената глава с грубо нарисувани

черти.

Катерин, която била на шейсет и една, и двамата и? сина също

стояли до леглото на умиращата вече от часове.

И Реми бил тук, тъй като пристигнал в плантацията месец

преди майка му да заболее.

Свещеникът, отец Мартин, тъкмо бил дал последното

причастие на Маргьорит и на олтара горели свещи.

Когато Маргьорит изпуснала последния си дъх, свещеникът с

изненада видял как Катерин станала от стола си, отишла до

една кутия за бижута на шкафа, който винаги споделяла с

майка си, извадила оттам една смарагдова огърлица и я дала

на Мери Бет. Тя я приела с благодарност, сложила я на врата

си и продължила да ридае.

След това свещеникът видял, че започва порой, разразил се

силен вятър, капаците на прозорците захлопали, от клоните на

дърветата полетели листа. Жулиен като че бил доволен от

това и дори се засмял.

Катерин била някак притеснена, изплашена, а Мери Бет не

спирала да плаче. Клей, красив млад мъж, изглеждал доста

заинтригуван от случващото се, а брат му Винсент сякаш го

приемал с пълно безразличие.

Жулиен отворил прозорците да пусне вятъра и дъжда, което

изплашило свещеника и го накарало да се чувства неудобно, защото все пак било зима. И все пак той останал до леглото, както е прието, въпреки че дъждът мокрел направо завивките.

Навън клоните на дърветата започнали да се удрят в къщата и

свещеникът се уплашил да не би някой клон да влезе през

най-близкия отворен прозорец.

Жулиен обаче съвсем невъзмутимо, с очи пълни със сълзи, целунал мъртвата Маргьорит и затворил очите и?. После взел

малката кукла от нея и я пъхнал във вътрешния джоб на

палтото си. Скръстил ръцете и? на гърдите и заговорил на

свещеника, че майка му е родена през стария век и е живяла

почти сто години, като е видяла и разбрала неща, които не е

споделила с никого.

- В повечето семейства - обявил Жулиен на френски, -

когато някой умре, всичко научено си отива с него. Но при

Мейфеър не е така. Нашата кръв е в нас и всичко, което майка

ми знаеше, е преминало в нас и сега ние сме по-силни.

Катерин само кимнала тъжно на речта му. Мери Бет

продължавала да плаче. Клей стоял в ъгъла със скръстени

ръце и само гледал.

Когато свещеникът попитал плахо дали може да затворят

прозореца, Жулиен му казал, че небесата ридаят за Маргьорит

и би било неуважително да затвори прозореца. Той дори

изгасил свещите от причастието на католическия олтар до

леглото, което много обидило свещеника и стреснало

Катерин.

- Моля те, Жулиен, недей да откачаш! - прошепнала тя.

Винсент се изсмял на думите и?, Клей също не успял да

сдържи усмивката си. Всички се озърнали с неудобство към

свещеника, който бил ужасен. Тогава Жулиен дарил цялата

компания с игрива усмивка, свил рамене и отново загледал

майка си. Внезапно добил печално изражение, коленичил до

леглото и? и заровил лице в завивките до тялото.

Клей тихо напуснал стаята.

Преди да си тръгне, свещеникът попитал Катерин за смарагда.

Тя доста безцеремонно му казала, че е бижу, което наследила

от майка си, но не харесвала особено, защото било голямо и

тежко. Сега Мери Бет щяла да го носи.

Когато се отдалечил от къщата, свещеникът открил, че само

на неколкостотин ярда от нея не валяло и дори нямало вятър.

Небето било съвършено чисто. След малко видял Клей, който

седял в бял плетен стол с висока облегалка близо до оградата

от колове до самия край на предната част на плантацията.

Младият мъж пушел и гледал далечната буря, която се

виждала добре в тъмнината. Свещеникът го поздравил, но

Клей като че не го чул.

Това е първият подробен разказ за смъртта на вещица от рода

Мейфеър, с който се сдобиваме след описанието на смъртта