сърдечен удар в началото на 1914 година. Дотогава той бил
много романтичен и страстен любовник и Леуелин останал с
него до смъртта му няколко месеца по-късно. По това време
Жулиен вече бил частично парализиран, но все още успявал
да работи по час-два дневно в кабинета си.
Леуелин ми описа доста живописно Жулиен в началото на
двайсети век - фин мъж, който вече не бил така снажен, но
като цяло бил пъргав и енергичен, с добро чувство за хумор и
богато въображение.
Леуелин сподели, че Жулиен го просветил в еротичните тайни
на живота и го научил не само как да бъде внимателен
любовник, но и го водел със себе си в Сторивил - известен
квартал на проститутки в Ню Орлиънс - и го представил в
най-добрите публични домове там.
Но нека преминем направо към неговия разказ.
- О, на какви номера ме научи само - каза Леуелин, докато
си спомняше любовната си връзка - и какво чувство за хумор
имаше. Сякаш целият свят беше просто шега, в него нямаше и
капчица горчивина. Ще ви кажа някои много лични неща. Той
правеше любов с мен, сякаш бях жена. Ако не знаете какво
искам да кажа, няма нужда да ви обяснявам. И какъв глас
имаше само, с френски акцент. Когато ми шептеше нещо на
ухото:
Разказваше ми ужасно смешни истории за лудориите му с
други любовници, как е обърквал всички и наистина - едно
от тези момчета, Алистър, се обличал като жена и отивал с
Жулиен в операта, а никой никога не разбрал нищо. Жулиен
се опитваше да убеди и мен да направя същото, но аз му
казах, че няма да го сторя за нищо на света! И той ме разбра.
Беше изключително добър човек. Всъщност беше невъзможно
да се скараш с него. Казваше, че е приключил с това, пък и
имаше ужасен темперамент, така че не биваше да губи
контрол. Това го изтощаваше.
Един път му изневерих и се прибрах чак след два дни, като
очаквах най-ужасната кавга. Но той се отнесе с мен с: как се
казва: с объркваща сърдечност. Излезе, че знае всичко, знае
какво съм направил и с кого, и по най-приятния и искрен
начин ме попита защо съм сторил такава глупост. Беше
направо неестествено. Аз избухнах в сълзи и му признах, че
съм искал да покажа независимостта си. Все пак той беше
доста обсебващ човек. След това вече бях готов да сторя
всичко в замяна на това добро отношение. Не зная какво щях
да правя, ако ме бе изхвърлил!
Той прие всичко това с усмивка. Потупа ме по рамото и ми
каза да не се притеснявам. Уверявам ви, в този миг завинаги
ме излекува от желанието да скитосвам! Никак не беше
приятно да се чувствам така ужасно, а той да е така спокоен и
опрощаващ. Научи ме на някои неща, наистина.
После заговори, че можел да чете мисли и можел да вижда
какво става на разни места. Говори дълго за това. Не знаех
дали е сериозен, или това е просто още една от шегите му.
Имаше най-красивите очи. Беше много красив старец, наистина. Обличаше се много елегантно. Може да се каже, че
беше нещо като денди. С онзи фин бял ленен костюм с жълта
копринена жилетка и с бялата панамена шапка изглеждаше
просто разкошно.
Мисля, че го имитирам и до ден-днешен. Не е ли тъжно? Ходя
насам-натам и се опитвам да изглеждам като Жулиен
Мейфеър.
О, но това ми напомня нещо странно, което ме уплаши! И до
днес не знам какво точно стана. Предната нощ разговаряхме
за това как Жулиен е изглеждал като млад, колко красив е на
фотографиите, те бяха като истинска история на
фотографията, можеха да послужат за учебно помагало.
Първите бяха дагеротипии, после феротипии, по-късно
истински фотографии в червеникавокафяво на картон, накрая
черно-бели снимки, каквито имаме днес. Така или иначе, той
ми показа много от тях и аз казах: <���О, как ми се иска да съм
те познавал като млад, бил си истински красавец>. После
млъкнах засрамен. Реших, че може да съм го обидил. Но това
беше Жулиен, той просто ми се усмихваше. Никога няма да го
забравя. Седеше в края на кожения си диван с кръстосани
крака и ме гледаше през дима от лулата си. После каза: <���Е, Ричард, ако искаш да знаеш какъв съм бил тогава, може да ти
покажа. Ще те изненадам>.
Тази нощ бях в центъра. Не си спомням защо. Може би просто
съм искал да изляза. Нали разбирате, понякога тази къща е
много потискаща. Беше пълна с деца и старци, и Мери Бет
Мейфеър винаги се мотаеше наоколо. Не ме разбирайте
погрешно, харесвах Мери Бет, всички харесваха Мери Бет. Аз
Читать дальше