Ан Райс - Ве

сърдечен удар в началото на 1914 година. Дотогава той бил

много романтичен и страстен любовник и Леуелин останал с

него до смъртта му няколко месеца по-късно. По това време

Жулиен вече бил частично парализиран, но все още успявал

да работи по час-два дневно в кабинета си.

Леуелин ми описа доста живописно Жулиен в началото на

двайсети век - фин мъж, който вече не бил така снажен, но

като цяло бил пъргав и енергичен, с добро чувство за хумор и

богато въображение.

Леуелин сподели, че Жулиен го просветил в еротичните тайни

на живота и го научил не само как да бъде внимателен

любовник, но и го водел със себе си в Сторивил - известен

квартал на проститутки в Ню Орлиънс - и го представил в

най-добрите публични домове там.

Но нека преминем направо към неговия разказ.

- О, на какви номера ме научи само - каза Леуелин, докато

си спомняше любовната си връзка - и какво чувство за хумор

имаше. Сякаш целият свят беше просто шега, в него нямаше и

капчица горчивина. Ще ви кажа някои много лични неща. Той

правеше любов с мен, сякаш бях жена. Ако не знаете какво

искам да кажа, няма нужда да ви обяснявам. И какъв глас

имаше само, с френски акцент. Когато ми шептеше нещо на

ухото:

Разказваше ми ужасно смешни истории за лудориите му с

други любовници, как е обърквал всички и наистина - едно

от тези момчета, Алистър, се обличал като жена и отивал с

Жулиен в операта, а никой никога не разбрал нищо. Жулиен

се опитваше да убеди и мен да направя същото, но аз му

казах, че няма да го сторя за нищо на света! И той ме разбра.

Беше изключително добър човек. Всъщност беше невъзможно

да се скараш с него. Казваше, че е приключил с това, пък и

имаше ужасен темперамент, така че не биваше да губи

контрол. Това го изтощаваше.

Един път му изневерих и се прибрах чак след два дни, като

очаквах най-ужасната кавга. Но той се отнесе с мен с: как се

казва: с объркваща сърдечност. Излезе, че знае всичко, знае

какво съм направил и с кого, и по най-приятния и искрен

начин ме попита защо съм сторил такава глупост. Беше

направо неестествено. Аз избухнах в сълзи и му признах, че

съм искал да покажа независимостта си. Все пак той беше

доста обсебващ човек. След това вече бях готов да сторя

всичко в замяна на това добро отношение. Не зная какво щях

да правя, ако ме бе изхвърлил!

Той прие всичко това с усмивка. Потупа ме по рамото и ми

каза да не се притеснявам. Уверявам ви, в този миг завинаги

ме излекува от желанието да скитосвам! Никак не беше

приятно да се чувствам така ужасно, а той да е така спокоен и

опрощаващ. Научи ме на някои неща, наистина.

После заговори, че можел да чете мисли и можел да вижда

какво става на разни места. Говори дълго за това. Не знаех

дали е сериозен, или това е просто още една от шегите му.

Имаше най-красивите очи. Беше много красив старец, наистина. Обличаше се много елегантно. Може да се каже, че

беше нещо като денди. С онзи фин бял ленен костюм с жълта

копринена жилетка и с бялата панамена шапка изглеждаше

просто разкошно.

Мисля, че го имитирам и до ден-днешен. Не е ли тъжно? Ходя

насам-натам и се опитвам да изглеждам като Жулиен

Мейфеър.

О, но това ми напомня нещо странно, което ме уплаши! И до

днес не знам какво точно стана. Предната нощ разговаряхме

за това как Жулиен е изглеждал като млад, колко красив е на

фотографиите, те бяха като истинска история на

фотографията, можеха да послужат за учебно помагало.

Първите бяха дагеротипии, после феротипии, по-късно

истински фотографии в червеникавокафяво на картон, накрая

черно-бели снимки, каквито имаме днес. Така или иначе, той

ми показа много от тях и аз казах: <���О, как ми се иска да съм

те познавал като млад, бил си истински красавец>. После

млъкнах засрамен. Реших, че може да съм го обидил. Но това

беше Жулиен, той просто ми се усмихваше. Никога няма да го

забравя. Седеше в края на кожения си диван с кръстосани

крака и ме гледаше през дима от лулата си. После каза: <���Е, Ричард, ако искаш да знаеш какъв съм бил тогава, може да ти

покажа. Ще те изненадам>.

Тази нощ бях в центъра. Не си спомням защо. Може би просто

съм искал да изляза. Нали разбирате, понякога тази къща е

много потискаща. Беше пълна с деца и старци, и Мери Бет

Мейфеър винаги се мотаеше наоколо. Не ме разбирайте

погрешно, харесвах Мери Бет, всички харесваха Мери Бет. Аз