Ан Райс - Ве

има толкова много нещастие, а аз си прекарвах наистина

великолепно! Изглежда нечестно, нали? Трябваше да направя

повече за другите, много повече. Трябваше да бъда по-

изобретателен! Описал съм всичко в книгата си. Можеш да я

прочетеш по-късно.

Неведнъж бе споменавал, че пише автобиографията си.

Наистина бе имал интересен живот. Роден е доста преди

Гражданската война, бе видял много неща. Често яздехме

двамата из града, през парка Одюбон, разговаряхме за дните, когато на тази земя е имало плантация. Разказваше ми как се

качвал на парахода от Ривърбенд. Разказваше ми за старата

опера и за баловете на квартеронките. Не спираше да говори.

Трябваше да запиша всичко това. Той говореше за тия неща и

на малкия Лайънъл и на Стела, а те го слушаха захласнати.

Взимаше ги в каретата с нас, показваше им разни места из

Френския квартал, разказваше им прекрасни истории.

Наистина исках да прочета описанието на живота му. Помня, че няколко пъти го сварвах да пише нещо в библиотеката, казваше, че е автобиографията му. Пишеше на ръка, въпреки

че имаше пишеща машина. И децата изобщо не му пречеха.

Лайънъл си четеше до огъня, Стела си играеше с куклата на

дивана, а той си пишеше.

Но знаете ли какво стана? След смъртта му нямаше никаква

автобиография. Мери Бет ми каза. Помолих я да видя какво е

написал, а тя съвсем безцеремонно ми заяви, че няма нищо

такова. Не ми позволи дори да се докосна до писалището му.

Заключи библиотеката. Мразех я заради това, определено я

мразех. И го направи така безцеремонно.

Можеше да убеди всеки, че казва истината, толкова уверена

изглеждаше. Но аз бях видял този ръкопис. Е, тя все пак ми

даде нещо негово и винаги ще и? бъда благодарен.

Тогава Леуелин извади красив пръстен с камък и ми го

показа. Отбелязах, че е прекрасен и добавих, че съм

любопитен за времето, което са прекарвали в Сторивил. Какво

е било да ходи там с Жулиен? Отговорът му беше доста дълъг: - О, Жулиен обичаше Сторивил, наистина. А жените в Бялата

огледална зала на Лулу го обожаваха. Обслужваха го като

крал. Но навсякъде беше така. Много неща се случиха там, обаче не обичам да говоря за това. Не че го ревнувах. Просто

за мен, момчето от севера, всичко това бе доста шокиращо. -

Засмя се. - Но все пак ще разберете по-добре какво имам

предвид, ако ви разкажа.

Беше зима, когато Жулиен ме заведе там за първи път.

Кочияшът му ни докара до предната врата на един от най-

добрите домове. По онова време в него свиреше някакъв

пианист - вече не си спомням кой точно, може би Мануел

Перес или Джели Рол Мортън. Никога не съм бил фен на

джаза и рагтайма. Но Жулиен ги обичаше, направо беше

влюбен в този пианист - наричаха го Професора. Седяхме в

салона и слушахме, пиехме шампанско, доста добро

шампанско. Момичетата, разбира се, дойдоха, с безвкусните

си дрешки и нелепи титли - едната беше дукеса, другата

графиня - опитваха се да съблазнят Жулиен, той беше

неустоим за тях. Накрая Жулиен избра една - по-възрастна

жена, доста обикновена. Това ме учуди. Той каза, че ще се

качим тримата горе. Разбира се, аз не исках да бъда с нея; нищо не можеше да ме накара да бъда с нея, но Жулиен се

усмихна и каза, че само ще гледам и ще се уча. Много

типично за него.

И какво мислите се случи в спалнята? Там не беше само

възрастната жена, а и двете и? дъщери - едната на девет, а

другата на единайсет. Те уж помагаха в подготовката -

преглеждаха Жулиен, да се изразя по-деликатно, за да се

уверят, че той няма: нали се сещате: после започнаха да го

мият. Казвам ви, бях направо втрещен, докато гледах тези

деца да извършват толкова интимни процедури. А когато

Жулиен си легна с майка им, двете момиченца останаха в

леглото. Бяха много хубави, едното тъмнокосо, а другото с

руси къдрици. Носеха къси камизолки и черни чорапи. Бяха

много съблазнителни, дори за мен. Малките им гърдички се

очертаваха през камизолките. Бяха още съвсем неразвити. Не

зная защо това ми се стори така прелъстително. Те седнаха до

високата резбована табла на леглото - сигурно се сещате, имаше ги едно време тези фабрични легла, високи до тавана, с

балдахин и корона. Двете момичета целуваха Жулиен като

ангели, докато той: докато той: оправяше майка им, ако

мога така да се изразя.

Никога няма да забравя тези деца и колко естествено ми се

стори всичко! Колко естествено беше за Жулиен.