Ан Райс - Ве

е имал цветнокож любовник с това име.

Свидетелство на Ричард Леуелин

Ричард Леуелин е единственият приближен на Жулиен, лично

разпитван от член на ордена, и е повече от случаен

наблюдател.

Онова, което той има да каже - за Жулиен и за други членове

на семейството - прави свидетелството му обект на

специален интерес, въпреки че думите му в по-голямата си

част остават непотвърдени. Той ни предоставя най-близък

поглед към семейство Мейфеър.

Затова смятаме, че си струва да предадем думите му в

пълнота.

Ричард Леуелин дошъл в Ню Орлиънс през 1900 г., когато бил

на двайсет години, и започнал работа при Жулиен, точно

както Виктор навремето. Въпреки че тогава бил вече на

седемдесет и две години, Жулиен все още се интересувал

живо от търговия, от производство на памук, недвижими

имоти и банкерство. Той не спрял да работи до смъртта си, след четиринайсет години.

Леуелин работил за Жулиен до самия му край. През 1958

година, когато се включих активно в случая, Леуелин открито

ми сподели, че е бил негов любовник.

През 1958 година Леуелин бе вече на седемдесет и седем

години. Беше среден на ръст, с яко телосложение и къдрава

черна коса, осеяна с прошарени кичури. Имаше много големи

изпъкнали сини очи. До това време се бе сдобил с онова, което аз наричам нюорлиански акцент, и не звучеше като янки

или човек от Бостън, въпреки че има доста сходства в начина, по който говорят хората от Ню Орлиънс и тези от Бостън.

Както и да е, той се бе превърнал в типичен местен жител.

Беше собственик на антикварна книжарница във Френския

квартал, на Чартрес стрийт, специализирана за книги за

музика и по-специално за опера. В магазина винаги звучаха

плочи на Карузо и Леуелин, който неизменно седеше зад

бюрото в дъното на помещението, винаги бе облечен с костюм

и вратовръзка.

Беше се сдобил с магазина благодарение на завещанието на

Жулиен. Леуелин дори живееше тук, в апартамента на втория

етаж, и работеше в книжарницата до месец преди смъртта си.

Посетих го няколко пъти през лятото на петдесет и осма, но

успях да го уговоря да ми разкаже нещо по-подробно само

веднъж. Трябва да призная, че виното, което той изпи по моя

покана, има голяма заслуга за това. Аз, разбира се, безсрамно

прилагах този метод - обяд, вино и още вино - при много от

свидетелите по случая Мейфеър. Той като че ли работеше

относително добре в Ню Орлиънс през лятото. Мисля, че бях

малко по-настоятелен с Леуелин, но неговата информация се

оказа наистина неоценима.

Изцяло <���случайната> ми среща с Леуелин се състоя, когато се

озовах в книжарницата му един юлски следобед и завързах

разговор за великите оперни певци-кастрати, в частност за

Фаринели. Не беше трудно да убедя Леуелин да затвори

магазина за карибската сиеста в два и половина и да дойде с

мен на обяд в <���Галатоар>.

Известно време не отварях дума за семейство Мейфеър, но

после ги споменах, и то съвсем бегло - във връзка със

старата къща на Първа улица. Честно си признах, че се

интересувам от това място и от хората, които живеят там.

Тогава Леуелин вече бе в доста приповдигнато настроение и

веднага се впусна в спомени за първите си дни в Ню Орлиънс.

В началото не спомена нищо за Жулиен, но после аз

заговорих така, сякаш знаех всичко за него. Постоянно

споменавах добре известни дати и факти и така поддържах

разговора жив. Накрая излязохме от <���Галатоар> и отидохме в

едно малко и тихо кафене на Бърбън стрийт, където

продължихме да разговаряме чак до осем и половина вечерта.

По някое време Леуелин осъзна, че не страдам от

предубеждения относно сексуалната му ориентация.

Наистина, нищо от казаното не ме шокира, и това като че го

накара да се отпусне още повече и да ми разкаже всичко.

Това беше много преди времето на касетофоните и аз

трябваше да възстановя разговора по памет, когато се върнах

в хотела, като се опитвах да предам характерния начин на

изразяване на Леуелин. Така че това е само реконструкция. И

въпреки че съм пропуснал собствените си настоятелни

въпроси, вярвам, че съм предал разговора акуратно в

същността му.

Леуелин бил силно влюбен в Жулиен Мейфеър и едно от най-

ранните сътресения в живота му било откритието, че Жулиен

е поне с десет-петнайсет години по-възрастен, отколкото той

си представял. Разбрал това, когато Жулиен получил първия