Ан Райс - Ве

излязохме от стаята. Тогава разбрахме, че Дебора е напуснала

къщата доста отдавна.

Ти знаеш, Стефан, че по това време Амстердам беше един от

най-големите градове в Европа, с население сто и петдесет

хиляди души, че и повече. И тя бе изчезнала в този голям

град. Търсихме я във всички бордеи и кръчми, но без

резултат. Дори при херцогиня Ана, най-богатата проститутка

в Амстердам, защото там момиче като Дебора със сигурност

би намерило убежище. И макар че херцогинята както винаги

ни посрещна добре и дори ни сервира добро вино, не можа да

ни каже нищо за мистериозното дете.

Вече бях така съсипан от нещастие, че не можех да стана от

леглото. Лежах, захлупил лице върху ръцете си, и ридаех, макар че всички ми казваха, че това е глупаво, а Гертруд се

кълнеше, че ще открие <���момичето>.

Ромер ми каза, че трябва да запиша всичко случило се с тази

млада жена, като част от изследователската ми работа, но, Стефан, написаното бе толкова жалко и неизчерпателно, че

затова сега не те насочвам за справка към онези стари

доклади. Когато се върна в Амстердам, с Божията помощ, ще

подменя записките си с тази много по-живописна хроника.

Но да продължим, не остана много за разказване - след две

седмици един млад ученик на Рембранд, неотдавна

пристигнал от Утрехт, дойде при мен и каза, че момичето, което търся, сега живее със стария портретист Роелант, който

бе познат само под това име и на младини бе учил в Италия, и

все още имал много поръчки, но бил много болен и недъгав и

едва можел да плаща дълговете си.

Може би не помниш Роелант, Стефан, но нека ти кажа, че той

беше добър художник, чиито портрети биха направили чест и

на Караваджо, и ако не беше поразен от тази болест на

костите, която го бе осакатила, сигурно щеше да е много по-

известен.

По онова време той беше вдовец с трима сина, както и много

добър човек.

Веднага отидох да видя Роелант, който ме знаеше и винаги ме

посрещаше сърдечно, но този път вратата се затръшна под

носа ми. Нямал време за срещи с <���млади учени>, както ни

наричаше, и ме предупреди с доста зложелателен тон, че

такива като нас могат да бъдат прогонени дори от Амстердам.

Ромер каза, че трябва да оставя нещата така за известно

време, а ти знаеш, Стефан, че ние оцеляваме, защото успяваме

да не привличаме вниманието. Но в последвалите дни

виждахме, че Роелант плаща многобройните си дългове и че

той и децата от първата му жена сега са облечени в хубави

дрехи, които говореха за извънредно богатство.

Казваха, че Дебора, много красиво шотландско момиче, наето

от него за бавачка на синовете му, приготвила някакъв мехлем

за изкривените му пръсти, който ги сгрял и отпуснал, и той

отново можел да държи четката. Според слуховете получавал

добри пари за новите портрети, но няма как да е правил по

три или четири такива на ден, за да изкара достатъчно за

мебелите и дрехите, които сега влизаха в онази къща.

Скоро се разчу, че шотландското момиче било богато, извънбрачно дете на благородник, който въпреки че не я

припознал, и? изпращал много пари, които тя деляла с Роелант

заради това, че я е приел в дома си.

Кой може да е този човек, чудех се аз. Благородникът от

огромния шотландски замък, който се издигаше почти като

естествена скала над долината, от която бях отвел това дете, босо, мръсно и разкъсано чак до кости от камшика, неспособно дори да се храни само? Същинска приказка, няма

що!

С Ромер гледахме на всичко това с безпокойство, защото ти

знаеш не по-зле от мен причината, поради която не

използваме силите си за собствена облага. Чудехме се откъде

идва цялото това богатство, ако не от онзи дух, който бе

връхлетял в кабинета на Ромер, за да изпотроши всички

часовници по команда на Дебора.

Но в дома на Роелант всички бяха доволни и старецът се

ожени за младото момиче, преди годината да е изтекла. Два

месеца преди сватбата Рембранд вече я беше нарисувал, а

месец след венчавката портретът бе закачен в салона на

Роелант, за да могат всички да го видят.

На врата на Дебора на този портрет висеше същият онзи

бразилски смарагд, който тя толкова бе харесала по време на

нашата разходка. Беше го купила преди доста време от

бижутера, заедно с всякакви други скъпоценности и златни

съдове, които и? бяха харесали, както и картини на Рембранд, Хале и Юдит Лейсер, на които така се възхищаваше.