Ан Райс - Ве

мизерните села на овчари и мръсните странноприемници, в

които отсядахме. Така че можеш да си представиш как

реагира при вида на истинско легло в чиста холандска спалня.

Не изрече нито дума, но леката усмивка на устните и?

говореше достатъчно.

Аз отидох право при старшите, Ромер Франц и Петрус

Ланкастър, които добре помниш, и признах какво бях

направил.

Избухнах в сълзи и казах, че детето е било само и затова съм

го отвел, че нямам никакво друго извинение, задето съм

похарчил толкова много пари. За мое изумление те ми

простиха, но и доста ми се посмяха, защото знаеха и най-

интимните ми тайни. Ромер каза:

- Петир, по пътя от Шотландия си се самонаказвал тъй

силно, че със сигурност заслужаваш увеличаване на парите за

разходи и вероятно дори по-добра стая.

Още смях последва тези думи. Аз не се усмихнах, защото

дори тогава бях обзет от мечти по красотата на Дебора, скоро

обаче добрите духове ме напуснаха и аз отново потънах в

болка.

Дебора не отговаряше на никакви въпроси. Но когато жената

на Ромер, която живееше с нас, отиде при нея и сложи

бродерия в ръцете и?, тя започна да шие умело.

Към края на седмицата жената на Ромер и някои от другите

жени я бяха научили да плете дантели и тя през цялото време

се занимаваше с това, но все още не отговаряше на никакви

въпроси, само се взираше в хората наоколо и после се

връщаше към работата си, без да продума.

Към жените от нашия орден, не съпругите, а

изследователките, които сами притежаваха сили, тя като че

изпитваше особено отвращение. На мен лично не продумваше, но не спираше да ми отправя изпълнени с омраза погледи.

Когато я молех да се разходим заедно, тя приемаше и скоро

градът напълно и? завъртя главата и тя ми позволи да и? купя

питие от една механа, макар че гледката на жените, които

пиеха и ядяха там, явно я изуми, както я изумяваха и

чужденците, дошли от много по-далече.

През цялото време и? разказвах за града, за историята му, за

толерантността му, за това как евреите са дошли тук, за да

избегнат гоненията във Франция, и как дори католиците и

протестантите тук живеят в мир, както и че в Амстердам няма

екзекуции за неща като вещерство. Заведох я да види и

печатарите и книгопродавците. Заведох я и на кратка визита в

къщата на Рембранд ван Рейн, защото той много обичаше

гости и неизменно бе обграден от многобройни ученици.

Обичната му Хендрике, която толкова харесвах, си бе отишла

преди две години, но Титус, синът му, бе с него. Винаги съм

предпочитал картините, които той нарисува през този период

от живота си, заради странната им меланхолия, за разлика от

по-ранните, когато беше на върха на славата. Тъкмо пиехме

по чаша вино с младите художници, неизменно събрани там

да се учат от майстора, когато Рембранд за първи път видя

Дебора, а после дори я нарисува.

През цялото време се опитвах да я забавлявам и да я отвличам

от адските мисли, както и да и? показвам шарения свят, от

който можеше да стане част.

Тя продължаваше да мълчи, но аз виждах, че художниците и?

харесват, а портретите на Рембранд я привличаха особено

много, както и той самият - внимателен и гениален човек.

Ходихме и в други ателиета и говорихме и с други художници

- с Емануел де Вит и други, които по онова време работеха в

града, някои от тях наши приятели и до днес. Тя като че ли

харесваше това и се оживяваше, в тези моменти лицето и?

ставаше по-нежно и мило.

Но когато минахме покрай магазините за бижута, тя ме спря, като леко ме докосна с белите си пръсти по ръката. Бели

пръсти. Пиша това, защото си го спомням съвсем ясно -

деликатна ръка, сияеща като ръка на дама, чийто допир

отново събуди в мен желание.

Изглеждаше силно запленена от бижутерите, които режеха и

полираха диамантите, както и от търговците и богатите

посетители, дошли от цяла Европа, дори от целия свят да

купят тези прекрасни бижута. Искаше ми се да имах пари, за

да и? взема нещо красиво. Търговците веднага бяха запленени

от красотата и? и от красивите и? одежди - жената на Ромер я

беше облякла наистина разкошно - и започнаха да си играят

с нея и да я питат дали иска да види техните изделия.

Тя хареса един прекрасен бразилски смарагд със златен обков, който тъкмо показваха на богат англичанин. Когато

англичанинът се отказа от него, защото беше много скъп, Дебора седна на масичката да го разгледа, като че можеше да