Ан Райс - Ве

го купи. Взираше се като омагьосана в правоъгълния камък, обкован с филигран от старо злато. Попита на английски

колко струва и дори не мигна, когато чу цената.

Уверих търговеца, че ще си помислим дали да го купим, тъй

като дамата очевидно го иска, и с усмивка и? помогнах да

излезем на улицата. Бях много тъжен, че не мога да и? го

подаря.

И докато вървяхме по вълнолома обратно към къщата, тя ми

каза:

- Не тъгувай. Никой не очаква подобно нещо от теб. -

Тогава за първи път ми се усмихна и стисна ръката ми.

Сърцето ми подскочи, но тя отново охладня и потъна в

мълчание.

Разказах всичко това на Ромер, който каза, че макар да не сме

давали обет за целомъдрие, моето поведение било много

достойно, както и очаквал, но сега трябвало да се върна към

изучаването на английските книги, защото все още съм пишел

ужасно на този език, пък и така съм щял да ангажирам ума си.

На седмия ден от пребиваването на Дебора в метрополията, един от нашите членове, за когото си чувал и от когото дори

си се учил, макар че тя е мъртва вече от много години, дойде

от Харлем, където бе на посещение при брат си - съвсем

обикновен човечец. Тя обаче не беше никак обикновена, а

могъща вещица - Гертруд ван Сталк. По онова време бе най-

силният член на ордена. Веднага и? разказаха за Дебора и тя

помоли да говори с детето, за да види дали ще може да

прочете мислите и?.

- Дори не ни е казала дали може да чете и пише - каза

Ромер, - всъщност не ни е казала нищо и ние не можем да

определим дали долавя мислите или намеренията ни. Затова

не знаем как да процедираме. Усещаме със сърцата си, че има

дарби, но не сме сигурни; заключила е съзнанието си за нас.

Гертруд веднага отиде при нея, но още щом чу стъпките и?, Дебора скочи така, че преобърна табуретката, захвърли

ръкоделието си и притисна гръб към стената. Оттам се

втренчи с омраза в Гертруд, а после се опита да избяга от

стаята, като започна да забива нокти в стените, като че

искаше да мине през тях, докато накрая откри вратата и

изтича по стълбите, за да излезе на улицата.

Двамата с Ромер я хванахме, умолявахме я да се успокои и я

уверявахме, че никой не иска да я нарани. Накрая той каза: - Трябва да накараме това дете да проговори.

През това време Гертруд ми даде една бележка, надраскана на

латински на лист хартия. На нея пишеше: <���Това дете е могъща

вещица>. Аз го подадох на Ромер, без да продумам.

Помолихме Дебора да дойде с нас в кабинета на Ромер -

голяма, просторна стая, която ти добре познаваш, тъй като

сега е твоя, но по онова време бе пълна с часовници, защото

той много ги обичаше. Тези часовници сега са пръснати из

цялата къща.

Ромер винаги държеше прозорците към канала отворени и

през тях нахлуваше живителният шум на града. Отчасти това

беше дори приятно. Щом въведохме Дебора в озарената от

слънчевата светлина стая и я помолихме да седне и да се

успокои, тя като че кротна и притихна, а после седна и някак

изморено и измъчено го погледна в очите.

Измъчено. В този миг видях в погледа и? такава болка, че едва

не се разплаках. Защото маската на безразличието почти се бе

стопила и устните на Дебора трепереха, когато тя каза на

английски:

- Кои сте вие? Какво, за бога, искате от мен?

- Дебора - каза Ромер тихо и утешително. - Чуй какво ще

ти кажа, дете, ще говоря направо. През цялото време се

опитвахме да разберем доколко си способна да разбираш.

- А какво трябва да разбера? - попита тя с ненавист. От

натежалите и? гърди излизаше почти женски, треперещ глас, бузите и? пламтяха. Тя се превръщаше в жена, твърда и

студена отвътре, опустошена от ужаса, на който бе станала

свидетел. Къде се дяна детето, помислих си аз, а тя се обърна, втренчи се в мен, а после отново в Ромер. Не го бях виждал

толкова разтревожен. Но той успя да се съвземе и отново

заговори:

- Ние сме орден учени и нашата цел е да изследваме редките

дарби, каквито е притежавала и твоята майка, погрешно

смятана за рожба на дявола. Ти също имаш такива дарби.

Нима не е вярно, че майка ти е можела да лекува? Дете, такава сила не идва от дявола. Виждаш ли всички тези книги

наоколо? Те са пълни с истории за подобни хора, наричани на

едно място вълшебници, на друго вещици, но какво общо има

дяволът с всичко това? Ако притежаваш такива сили, моля те, довери ни се, за да можем да те научим как да боравиш с тях.