Ан Райс - Ве

чувал за майка и?, че тя е била лечителка и е можела да помага

на болните, а такива хора е имало винаги и никой не ги е

наричал вещици, преди да настъпят тези ужасни времена. Но

сега Европа е завладяна от суеверие и докато в старите дни

хората са били убеждавани, че не могат да разговарят с

дяволите, сега самата църква вярва в подобни неща и търси

вещици във всяко селце и всеки град.

Тя не продума, но лицето и? като че вече не бе така

заплашително, сякаш думите ми бяха смекчили гнева и?. Видях

в очите и? да изгрява почуда.

Казах и?, че съм от орден на добри хора, които не искат да я

нараняват или да изгарят старите лечители. И че ще я заведа в

метрополията, където братята ми се надсмиват над онова, в

което вярват ловците на вещици.

- Не в Швейцария, както казах на лошите хора от твоето

село, а в Амстердам. Чувала ли си за този град? Наистина

прекрасно място.

И тогава студенината като че се върна в нея. Със сигурност бе

разбрала думите ми. Изсмя се тихо и я чух да прошепва на

английски:

- Ти не си свещеник. Ти си лъжец!

Веднага отидох при нея и хванах ръката и?. Бях много

зарадван, че разбира английски, а не само безнадеждните

диалекти, които се срещат по тези места, защото сега вече

можех да и? говоря много по-уверено. Обясних и?, че съм

изрекъл всички тези лъжи, за да я спася, и че трябва да

повярва, че съм добър човек.

Но тогава тя някак посърна пред очите ми, отдръпна се от

мен, както се затваря цвете.

През целия следващ ден изобщо не ми проговори, на по-

следващия също, въпреки че сега ядеше сама, и то добре, и

като че ли възвръщаше силите си.

Когато вече бяхме в Лондон, една нощ се събудих, защото я

чух да говори. Слязох от сламеника и я видях да гледа през

прозореца, чух я да казва нещо на английски със силен

шотландски акцент: <���Махни се от мен, дяволе! Не искам да те

виждам повече>.

Когато се обърна, в очите и? имаше сълзи. Сега повече

отвсякога приличаше на жена, силуетът и? се очертаваше на

прозореца, светлината от остатъка от свещта се издигаше към

лицето и?. Тя ме гледаше без изненада и със същата студенина

като преди. Легна си и обърна лице към стената.

- На кого говореше? - попитах аз. Тя не продума. Седях в

тъмното и и? говорех, без да зная дали изобщо ме чува. Казах

и?, че ако е видяла нещо, било то дух или призрак, не е

задължително той да е дяволът. Защото кой може да каже

какво всъщност са тези невидими създания? Умолявах я да ми

разкаже за майка си и какво е направила, че да я обвинят във

вещерство, защото вече бях сигурен, че тя също има сили като

нея, но не получих отговор.

Заведох я на баня и и? купих друга рокля. Но всичко това не

събуди никакъв интерес у нея. Взираше се в тълпите и

преминаващите карети със студенина. И тъй като исках да се

махна от този град и да си ида у дома, аз съблякох черните

одежди и се предреших като холандски благородник, защото

така вероятно щях да предизвиквам повече респект и да

получавам по-добро отношение.

Но тази промяна събуди в нея някакво мрачно и потайно

изумление и тя отново ми се изсмя, сякаш да каже, че е

наясно с безчестните ми намерения. Аз не сторих нищо да

потвърдя подозренията и?. Чудех се дали може да чете

мислите ми, защото всеки път, когато се събуждах, отново

виждах как я къпя. Надявах се да не може да ги чете.

Изглеждаше толкова хубава в новата рокля, никога не бях

виждал по-красиво момиче. И тъй като тя не искаше, аз

сплетох част от косата и? вместо нея и увих плитката върху

главата и?, за да не падат кичурите върху лицето и?. Бях

виждал жените да правят така. О, изглеждаше прелестно.

Стефан, за мен е невероятно страдание да пиша тези неща, но

го правя не само за нашите многотомни архиви, но и защото

сърцето ми се къса. Искам да видя раните, които не могат да

се изцерят. Но не е нужно да приемаш на доверие моите

хвалебствия за нейната красота - сам си видял портрета и?.

Влязохме в Амстердам, предрешени като заможни холандци, брат и сестра. И както се надявах, нашият град я събуди от

вцепенението със своите живописни, обградени с дървета

канали, красиви кораби и великолепни четири - и пететажни

сгради, които тя разглеждаше с любопитство.

Тръгнахме към метрополията на брега на канала, и като

разбра, че това е моят <���дом>, както и неин, тя не успя да

прикрие удивлението си. Защото това дете бе виждало само