Ан Райс - Ве

посегне, защото не се знае чия дъщеря е. - И старицата се

обърна и хвърли печален поглед към отдалечения на левги

отвъд зелената долина замък, кацнал на високите голи скали.

Знаеш ли, Стефан, много деца са били екзекутирани при

подобни гонения. Но всеки град е различен, а това беше

Шотландия. Аз не знаех нито какво значи първомайско дете, нито кой живее в замъка, както и какво значение има всичко

това.

Гледах мълчаливо как качват момичето в една каруца и

поемат обратно към града. Тъмната и? коса се развяваше на

вятъра, когато конете препуснаха. Тя не се обърна нито

наляво, нито надясно, взираше се право напред. Един грубиян

я държеше да не падне, защото колелата на каруцата

подскачаха силно при всяка неравност по пътя.

- Ох, трябваше да я изгорят и да се свършва - каза

старицата отново, сякаш бях започнал да споря с нея, а

всъщност и думица не бях изрекъл. После се изплю встрани и

добави: - Само господарят да не ги беше спрял - и отново

се загледа в далечния замък, - със сигурност щяха да я

изгорят.

И тогава взех решение. Щях да я отведа, щях да измисля

нещо.

Оставих старицата да се връща пеша в стопанството си и

последвах каруцата с момичето обратно до града, като само

веднъж я видях да се съвзема от очевидния ступор - и то

когато подминахме древните камъни извън селището, онези

огромни камъни, наредени в кръг още в предисторически

времена. Сигурно знаеш за тях повече, отколкото аз някога

ще науча. Та тя гледаше към този каменен кръг със силно

любопитство, сякаш бе видяла нещо невероятно.

В полето, насред кръга, стоеше един самотен мъж и се

взираше в нея, озарен от светлината на откритата шир.

Изглеждаше не по-възрастен от мен, висок, с крехко

телосложение и тъмна коса. Но не го виждах ясно, защото

хоризонтът зад него бе толкова ярък, че той изглеждаше

почти прозрачен, и аз дори реших, че може да е призрак.

Погледите им като че се срещнаха при преминаването на

каруцата, но не съм съвсем сигурен - знам само, че някакъв

човек или нещо за миг беше там. Забелязах го само защото тя

беше толкова безжизнена и защото това може да има някакво

отношение към нашата история. И сега дори си мисля, че

наистина е така, но какво точно ще трябва ние с теб да

изясним по-късно. Сега да продължавам.

Веднага отидох при свещеника и при комисията, назначена от

Шотландския съвет и още неразпусната, защото точно сега бе

дошъл часът за вечерята, която, както е обичаят, беше

приготвена с провизии от имота на мъртвата вещица. Тя

имала толкова много злато в къщата си, каза ми ханджията, че

с него било платено за целия процес, за мъченията, на

инквизитора, на съдията и дори за дървата и въглищата за

кладата, както и за каруците, които разнесли после пепелта.

- Хапни с нас - покани ме ханджията, - вещицата плаща. А

има и още много злато.

Аз отказах. Слава богу, не се наложи да обяснявам защо, и

тръгнах право към хората на трапезата, като се представих за

изучаващ Библията Божи човек. Попитах дали мога да отведа

със себе си детето на вещицата в Швейцария, при един добър

свещеник калвинист, който ще се погрижи за нея, ще я

образова и ще я направи добра християнка, за да изтрие

спомена за майка и? от ума и??

Казах твърде много на тези мъже, а не биваше. Трябваше да

спомена само Швейцария, защото те самите искаха да се

отърват от детето, което заявиха направо, а и херцогът искал

да я прокудят, а не да я изгарят, защото била първомайско

дете.

- Моля ви, обяснете, какво означава това? - попитах аз.

И те ми обясниха, че хората в планинските селища са все още

много привързани към старите обичаи и че в навечерието на

месец май строят големи клади насред полето, които палят

единствено с произведен от тях пламък, чрез триенето на две

пръчки. А после танцуват цяла нощ покрай кладите и се

забавляват. И по време на такава веселба Сузан, най-

красивата жена в града и Майска кралица онази година, заченала Дебора, оцелялото дете.

Та затова тя била дете на веселбата и била много обичана, защото никой не знаел кой е баща и?, можел да е всеки от

мъжете в селото. Можел дори да е човек с благородническа

кръв. В старите езически и вече забравени времена, макар че

тези селяни изобщо не ги били забравили, тези деца били деца

на боговете.

- Отведи я, братко - казаха те, - при този добър свещеник