Ан Райс - Ве

досещах.

По това време, Стефан, вече нямах желание за друго, освен да

се измъкна от тази странноприемница и да говоря с

енорийския свещеник, макар че това, както знаеш, винаги е

най-опасната част. Защото ако инквизиторът се пръкнеше

отнякъде, където сигурно пиеше и се гощаваше с парите, спечелени от тази лудост, сигурно щеше да ме познае от друг

случай и - ужас на ужасите - щеше да разбере каква е целта

ми и да разкрие измамата ми.

Междувременно новите ми приятели бяха изпили още от

виното ми и говореха, че младата графиня била нарисувана от

най-известния художник в Амстердам, толкова голяма била

красотата и?, но тъй като сам можех да им разкажа тази част

от историята, аз просто замълчах, обзет от мъка, платих тихо

още една бутилка за компанията и си тръгнах.

Нощта беше топла и огласяна от разговори и смях, всички

прозорци бяха отворени и неколцина граждани все още

отиваха или се връщаха от катедралата, а други се тълпяха

покрай стените, готови за зрелището. От високия зарешетен

прозорец на затвора, където държаха жената, не се виждаше

никаква светлинка.

Като прекрачвах насядалите хора, които разговаряха в

тъмното, стигнах до жилището на свещеника от другата

страна на голямата сграда и почуках с мандалото. Отвори ми

стара жена, която ме въведе вътре и извика пастора.

Прегърбен сивокос човек дойде почти веднага и ме поздрави, като каза, че било добре да бъде известен за пристигането на

странстващ свещеник и че съм можел да се изнеса от

странноприемницата и да отседна при него.

Но моите извинения бяха приети твърде бързо, както и

оправданията, че болка в ръцете ми пречи да провеждам

служби, заради което съм бил освободен от това задължение, и прочее лъжи.

За късмет инквизиторът бе настанен при всички удобства от

старата графиня в шатото извън града и тъй като всички

местни големци отишли да вечерят с него, той нямало да се

появи тази нощ.

Пасторът изглеждаше доста засегнат от това, както и от целия

ход на събитията, тъй като бил напълно лишен от

правомощията си от съдията и инквизитора и прочее

духовническа сган, която се излива в случаи като този.

<���Какъв щастливец си само>, помислих си аз, докато той ме

въвеждаше в опушената си стая, защото ако тя се бе

пречупила при мъченията и бе назовала имена, половината

град щеше да е в затвора и всеки щеше да тръпне от ужас.

Макар че, знаеш ли, Стефан, винаги има хора, които устояват, а ние изпитваме съчувствие единствено към онези, които не

издържат на изтезанията.

- Влезте и поседете за малко с мен - каза свещеникът - и

ще ви кажа каквото знам за нея.

И аз веднага му зададох най-вълнуващите ме въпроси, тъй

като таях слабата надежда, че местните може и да грешат.

Изпращана ли е молба до местната епископия? Да, и оттам я

осъдили. А до Парламента в Париж? Да, и те отказали да

изслушат случая и?.

- Вие видяхте ли тези документи с очите си?

Той кимна печално, отвори едно чекмедже и ми подаде

омразния памфлет, за който ми бяха споменали, с неговите

отвратителни гравюри на Сузан Мейфеър, агонизираща в

пламъците. Хвърлих този боклук встрани.

- Наистина ли графинята е такава ужасна вещица? -

попитах.

- О, това се знае нашир и надлъж - прошепна той, като

вдигна високо вежди, - само дето никой нямаше куража да

каже истината. И добре че графът проговори, за да изчисти

съвестта си, а старата графиня прочете онази демонология на

инквизитора и откри там точни описания на странните неща, на които тя и внуците и? от доста време ставаха свидетели. -

Изпусна една дълбока въздишка. - А ще ви кажа и още една

отвратителна тайна. - Той отново зашепна: - Графът имаше

любовница, много влиятелна дама, чието име не трябва да

бъде замесвано в този случай. Но от нейната собствена уста

знаем, че графът е бил ужасен от графинята и полагал големи

усилия да прокуди мислите за любовницата си от ума си, когато бил в присъствието на жена си, защото тя можела да

прочете всичко в сърцето му.

- Мнозина семейни мъже могат да последват този пример -

казах аз с отвращение. - Но какво доказва това? Нищо.

- О, но не разбирате ли? Точно затова го е отровила след

случката с коня. Решила е, че всичко може да се припише на

падането и няма да я заподозрат.

Не казах нищо.

- Но тая работа е известна тук - каза той лукаво - и утре, когато тълпата се събере, забележете накъде гледат всички и