Ан Райс - Ве

методи, с които се опитваше да спасява вещици, като ги

защитаваше, когато можеше, и ги убеждаваше на четири очи

да назовават за свои съучастници обвинителите си и дори

съпругите на най-видните граждани, за да бъде осуетено

разследването и първоначалните обвинения да бъдат свалени.

И чак на по-късен етап от нашето пътуване разбрах, че

всъщност неизменно търсим истински вълшебници - хора, които четат мисли, които могат да местят предмети само с

воля, да призовават духове, макар че рядко, дори при най-

големите гонения, се откриваше истински магьосник.

Това беше осемнайсетата ми година, както вече споменах, и

моето първо напускане на метрополията, откакто бях

започнал да се обучавам там, затова когато Юниус се разболя

и почина в Единбург, аз не знаех какво да правя. Бяхме

тръгнали да разследваме един процес в Шотландия, срещу

знахарка, много прославена с лечителските си способности, която бе урочасала доячка от селото и бе обвинена в

магьосничество, макар че никакво зло не бе сполетяло жената.

В последната си нощ на тоя свят Юниус ми нареди да

продължа към шотландското градче без него; каза ми и да

привикна възможно най-бързо към маскировката ми като

швейцарски учен калвинист. Бях твърде млад, за да се

представям за свещеник, и затова нямаше как да използвам

документите на Юниус, но бях пътувал като негов

придружител с обикновени протестантски дрехи и затова

продължих с тях и сам.

Не можеш да си представиш колко се страхувах, Стефан.

А изгарянията в Шотландия ме ужасиха. Шотландците са, и

винаги са били, както знаеш, не по-малко ожесточени и

кошмарни от французите и германците, явно без да се поучат

в никаква степен от много по-милосърдните и разсъдливи

англичани. И толкова ме беше страх по време на това мое

първо пътуване, че дори красотата на тази страна не успя да

ме очарова.

Още щом видях, че градчето е малко и доста отдалечено от

съседните, както и че жителите му са овчари, разбрах, че тук

невежеството и ожесточеността ще са много по-големи, отколкото подозирах. И за цялата тази страховитост

допринасяха близките руини на някогашна голяма катедрала, които се издигаха като кости на левиатан от високата трева, а

далече отвъд дълбоката долина се виждаше запуснат замък с

кръгли кули и миниатюрни прозорци, който вероятно беше

вече само празна развалина.

Как можех да съм от някаква полза тук без подкрепата на

Юниус? Когато навлязох в землището на градчето, бързо

разбрах, че съм закъснял, защото вещицата беше изгорена

същия ден и тъкмо бяха докарали каруци да разчистят пепелта

от кладата.

Пълнеха кола след кола с овъглено дърво, кости и въглища, а

после процесията напусна малкото площадче, на което още

стояха хора с печални изражения, и се отправи отново към

полята. Точно тогава погледът ми се спря на Дебора Мейфеър, дъщерята на вещицата.

Ръцете и? бяха вързани, роклята и? разкъсана и мръсна. Бе

доведена да види как пепелта на майка и? ще бъде пръсната в

четирите посоки на света.

Стоеше там безмълвна, черната и? коса бе разделена по

средата и се спускаше на разкошни вълни по гърба и?, сините

и? очи бяха съвсем сухи.

- Това е вещерско клеймо - каза една старица от зяпачите, - да не може да пророни и сълза.

О, но аз познах празното детско лице, познах сякаш унесената

и? походка, безразличието, с което гледаше как изхвърлят

пепелта и как конете препускат през нея, за да я разпръснат.

И го знаех, защото помнех своето детство, когато бродех

сиротен по улиците на Амстердам след смъртта на баща си.

Спомних си как тогава хората ми говореха, а аз дори и не

помислях да им отвръщам или пък да вдигна поглед, или да

направя каквото и да било. Дори когато ме удряха и

разтърсваха, аз си оставах все така неестествено тих, само

смътно се чудех защо си правят труда да вършат толкова

странно нещо, гледах косите слънчеви лъчи по стената зад

тях, вместо вбесените им лица, и не обръщах внимание на

ръмженето, което излизаше от устните им.

Това високо, великолепно дванайсетгодишно момиче бе

налагано с камшик, докато майка му бе умирала на кладата.

Бяха обръщали главата и?, за да гледа как се спуска камшикът.

- Какво ще правят с нея? - попитах аз старата жена.

- Трябваше да я изгорят, но се уплашиха - отвърна тя. -

Твърде млада е и е първомайско дете; никой не смее да и?