Ан Райс - Ве

в Швейцария и графът ще бъде много доволен, но вземи хапни

и пийни нещо, преди да тръгнеш, защото вещицата плаща и

има за всички.

След час поех извън селото с детето на седлото зад мен.

Минахме право през пепелта по кръстопътищата, на която тя, доколкото видях, не хвърли дори бегъл поглед. Не погледна

нито веднъж и към кръга от камъни. Нито пък се обърна за

последно към замъка, докато яздехме надолу по пътя, който

минава по брега на Лох Донелайт.

Още щом стигнахме първия хан, в който щяхме да отседнем, вече знаех съвсем добре какво бях сторил. Момичето вече

беше мое, безмълвно, беззащитно и много красиво, в някои

отношения вече почти жена, а аз бях още почти момче - но

достатъчно голям, за да направя разликата. Бях я отвел без

позволението на Таламаска и можех да се изправя пред най-

ужасната буря от порицания при завръщането си.

Ние взехме две стаи, както подобаваше, защото тя

изглеждаше много повече като жена, отколкото като дете. Но

се страхувах да я оставя сама, за да не би да избяга, затова се

увих в наметалото си, сякаш то по някакъв начин щеше да ме

удържа, легнах на срещуположния сламеник и се втренчих в

нея, като се опитвах да измисля какво да правя.

Сега, на светлината на вонящата свещ, видях, че тя е вързала

два кичура на възли от двете страни на главата си, за да

удържа тежката си коса, и че очите и? са също като на котка. С

това искам да кажа, че бяха овални, тесни, леко извити в

ъгълчетата и таяха някакъв блясък. Под тях имаше

закръглени, но все пак фини бузи. Това не беше лице на

селянка, в никакъв случай, бе твърде деликатно, а под

разпокъсаната роба личаха високи, налети гърди. Глезените и?

пък, кръстосани пред нея, тъй като седеше на пода, бяха

съвършено оформени. Не можеше да погледнеш устата и?, без

да ти се прииска да я целунеш, и аз се засрамих от мислите, които тя събуждаше в главата ми.

Не бях имал абсолютно никакво друго намерение, освен да я

спася. Сега обаче сърцето ми биеше от желание към нея. А

това дете, едва на дванайсет, седеше и ме гледаше.

Къде ли бяха мислите и?, чудех се аз и се опитвах да ги

прочета, но тя като че разбра това и затвори съзнанието си за

мен.

Накрая започнах да мисля за съвсем прости неща - че тя има

нужда от храна и сносни дрехи - сякаш тепърва откривах, че

слънчевата светлина сгрява, а водата утолява жаждата. Затова

излязох да намеря храна за нея, вино, прилична рокля и кофа

с топла вода за миене, както и гребен за косата и?.

Тя се втренчи в тези неща, сякаш ги виждаше за първи път.

На светлината на свещта аз видях, че е покрита с мръсотия и

разранена от бича, който бе разкъсал кожата и? чак до костта.

Стефан, трябва ли да си холандец, за да се отвратиш от

подобно нещо? Кълна ти се, бях обзет от жалост, докато я

събличах и къпех, но мъжът в мен направо гореше в ада.

Кожата и? беше бледа и мека, сякаш готова за раждане на

деца, и тя изобщо не се възпротиви, докато я миех. После я

облякох и накрая и? сресах косата.

Сега вече зная повече за жените, но тогава ги познавах

единствено от книгите. А това същество изглеждаше още по-

мистериозно за мен заради голотата и безпомощната си

притихналост. И все пак тя се взираше в мен от затвора на

тялото си с някаква ярост, очите и? ме плашеха и ме караха да

мисля, че ако я докосна по някакъв неподобаващ начин, ще ме

убие.

Дори не трепна, когато започнах да почиствам раните от бича.

После я нахраних с дървена лъжица, Стефан, и макар че

поемаше всяка хапка, не посягаше към нищо и не настояваше

за нищо.

През нощта сънувах, че се възползвам от нея, и с облекчение

разбрах, че не съм го направил. Но тя беше будна и ме

гледаше с онези котешки очи. Известно време и аз се взирах в

нея, като отново се опитвах да разгадая мислите и?. Лунното

сияние се изливаше през незакритите прозорци заедно с доста

студен въздух и на тази светлина видях, че тя е изгубила

безизразността си и сега изглежда зла и гневна. Това ме

изплаши много. Момичето изглеждаше като диво същество, облечено с колосана якичка, боне и синя рокля.

Започнах да и? говоря успокоително на английски, че с мен ще

е в безопасност, че ще я заведа на място, където никой няма

да я обвинява във вещерство, и че онези, които са посегнали

на майка и?, са извратени и жестоки.

Това като че я обърка, но тя не каза нищо. Казах и?, че съм