Ан Райс - Ве

напълно - подметнах аз.

Но те не ме чуха.

- Ако има друга вещица, това е Шарлот - каза старият

винар. - Никога не сте виждали нещо подобно на нейните

негри, те влизат с нея дори в църквата на неделната служба, издокарани с перуки и копринени дрехи! И трите мулатки, които се грижат за детето и?. А мъжът и?, висок и блед като

върба, страда от някаква сериозна болест, която го е поразила

още в детството. Дори майката на Шарлот не успя да я

изцери. И само да видите как Шарлот нарежда на негрите да

носят своя господар из града, нагоре-надолу по стълбищата, да му наливат вино и да го поднасят до устните му, а после да

бършат брадичката му със салфетка. Седяха точно на тази

маса. Той беше блед като изографисаните в църквата светци

сред всички онези лъскави черни лица. Най-високият и най-

черният, Реджиналд му викат, чете гръмогласно на господаря

си от някаква книга. И Шарлот живее сред такива хора още от

осемнайсетгодишна, защото се ожени за въпросния Антоан

Фонтене от Мартиника на тази крехка възраст.

- Със сигурност Шарлот е откраднала куклата от шкафа -

каза синът на ханджията, - за да не може свещеникът да я

докопа. Кой друг в това ужасно семейство би посмял да я

докосне?

- Но нали казахте, че Дебора не е успяла да излекува

болестта на съпруга си? - попитах аз внимателно. - Самата

Шарлот също. Може би тези жени не са вещици.

- О, но лекуването и омагьосването са две различни неща -

каза винарят. - Да не би те да са прилагали дарбите си само

за изцеряване! Какво общо има онази дяволска кукла с

лекуването?

- А какво ще кажете за заминаването на Шарлот? - попита

друг, който току-що се бе присъединил към събранието и

изглеждаше извънмерно развълнуван. - Какво друго

означава, освен че и двете са вещици? Още щом майката беше

арестувана, Шарлот избяга със съпруга си, с детето и

всичките онези негри, обратно в Западните Индий, откъдето

бяха дошли. Не преди това, все пак отиде в затвора при майка

си и остана в килията и? повече от час. Позволиха и? го, защото бяха достатъчно глупави да смятат, че Шарлот ще я

убеди да признае, което тя, разбира се, не направи.

- И добре е постъпила - казах аз. - А къде замина Шарлот?

- За Мартиника, така казват, с онзи блед и уродлив съпруг, който е натрупал цяло състояние в плантациите. Но никой не

знае дали е така наистина. Инквизиторът писа до Мартиника, за да настоява властите там да разпитат Шарлот, но те не му

отговориха, макар че вече мина достатъчно време, пък и какво

правосъдие може да се очаква на място като това?

Слушах тези бръщолевения повече от половин час. Описваха

ми делото, как Дебора протестирала, че е невинна, дори пред

съдиите и пред онези от града, които били призовани за

свидетели, и как самата тя била писала на Негово Величество

крал Луи, и как оттам отговорили да се потърси вещерско

клеймо, как я съблекли в килията, отрязали гарвановата и?

коса, обръснали и? главата и я огледали за дяволски знак.

- И намериха ли? - попитах аз, като вътрешно треперех от

отвращение, опитвах се да не викам в съзнанието си образа на

момичето, което помнех от миналото.

- Да, намерили са два знака - каза ханджията, който току-

що се бе присъединил към нас с трета бутилка бяло вино, платено от мен и разлято по чашите за всеобща радост. - Тя

твърдеше, че са белези по рождение, каквито мнозина имали

по телата си, настояваше да огледат всички граждани, ако не

и? вярват, но никой не го направи. Вече беше толкова

изтощена и отслабнала от глада и мъченията, но красотата и?

не си беше отишла.

- Как така? - попитах аз.

- Сега тя прилича на лилия - каза тъжно старият винар. -

Много бяла и чиста. Дори надзирателите я обичат, толкова

голяма е силата и? да очарова. И свещеникът плака, когато и?

даде последното причастие, което не и? отказа, въпреки че не

се беше покаяла.

- Но не разбирате ли, тя може да прелъсти и Сатаната.

Затова я наричат негова невеста.

- Но не е успяла да очарова съдията - казах аз. И всички

кимнаха, явно без да осъзнават, че изричам това с горчива

насмешка.

- А дъщеря и?, какво е казала тя за вината на майка си, преди

да замине? - продължих аз.

- Нито думичка на никого. А после е избягала посред нощ.

- Вещица - каза синът на ханджията. - Иначе как ще

остави майка си да умре сама, и то когато дори синовете и? са

се обърнали срещу нея?

Никой не можеше да даде отговор на този въпрос, но аз се