Ан Райс - Ве

издържам повече, отидох сам до кладата и започнах да яздя

около нея, за да добия представа за огромния и? размер.

Да, невероятно количество дърва и въглища само за да

изпепелиш напълно едно човешко същество. Взирах се в нея с

отвращение и се чудех защо съм избрал тази работа, когато

никога не съм влизал в град като този, с голи каменни сгради

и стара катедрала с три камбанарии, без да чуя с ушите си

глъчката на тълпата, пращенето на огъня, кашлянето и

задъхването, и накрая писъците на умиращите. Знаеш, че

колкото и често да виждам подобни отвратителни изгаряния, аз не мога да се примиря с тях. Какво е това в душата ми, което ме кара да търся подобен ужас отново и отново?

Дали не се самонаказвам за някакво престъпление, Стефан? И

кога ще се накажа достатъчно? Не мисли, че това са празни

бълнувания. Има смисъл да пиша всичко това, както скоро

сам ще се убедиш. Защото щях да се срещна лице в лице с

младата жена, която някога обичах по-силно от всеки друг и

по-живо от всичките и? прелести помнех смута на лицето и?, когато за първи път я погледнах, окована в една каруца на

пуст път в Шотландия, само часове след като бе видяла как

изгарят майка и?.

Вероятно, ако изобщо си спомняш за нея, вече си се досетил

за истината. Но не бързай да четеш по-напред. Имай

търпение. Защото докато яздех напред-назад пред кладата и

слушах пелтеченето и глупостите на двама местни търговци

на вино, които се хвалеха, че са виждали и други изгаряния, сякаш това беше някаква голяма гордост, аз не знаех цялата

история на графинята. Но вече я знам.

Накрая, вероятно към пет часа, влязох в най-хубавия и най-

стар хан в града, който се намира срещу църквата и

прозорците му гледат точно към вратите на <���Свети Михаил> и

мястото на екзекуцията, което току-що описах.

Тъй като градът очевидно бе пренаселен заради събитието, аз

очаквах да бъда отпратен. Можеш да си представиш

изненадата ми, когато разбрах, че наемателите на най-

хубавите стаи в предната част на хана са били отпратени, въпреки разкошните им одежди, защото се оказало, че нямат и

стотинка. Аз платих веднага цяло състояние за една от тези

така наречени <���прекрасни стаи> и поисках доста свещи, за да

мога да пиша до късно през нощта, както и правя сега.

Изкачих разкривеното малко стълбище и открих, че мястото е

сносно, с приличен сламеник, не много мръсен, като се имат

предвид доста неща, едно, от които е, че все пак това не е

Амстердам. Имаше и огнище, от което нямах нужда, заради

прекрасното септемврийско време, а прозорците, макар и

малки, наистина гледаха точно към кладата.

- Ще виждате много добре оттам - каза гордо ханджията и

аз се запитах колко ли пъти е наблюдавал подобни зрелища и

какви ли мисли пораждат у него, но тогава той също заговори

колко красива е графиня Дебора и започна да клати тъжно

глава като всички останали.

- Дебора ли казахте?

- Аха - отвърна той. - Дебора дьо Монклеве, нашата

красива графиня, макар че всъщност не е французойка. Само

да беше малко по-силна вещица: - И замълча с оклюмала

глава.

Уверявам те, Стефан, сякаш ми забиха нож в гърдите.

Предполагах коя може да е и затова не се сдържах, а го

накарах да продължи.

- Моля ви, разкажете ми още.

- Тя каза, че когато съпругът и? умирал, не е могла да го

спаси, било извън способностите и?: - И тук той отново

замлъкна с тъжна въздишка.

Стефан, виждали сме безброй подобни случаи. Изкусна селска

знахарка се превръща във вещица, когато силата и? да

изцелява изведнъж не проработва. Преди това за всички тя е

просто добра лечителка и не се чуват никакви приказки за

дяволи. И ето че това се повтаря и тук.

Станах от писалището, на което седя в момента, изгасих

свещите и слязох в салона долу. Слаб огън се опитваше да се

бори с влагата и мрака в каменното помещение, а неколцина

местни философи се топлеха пред него, или пък искаха да

изсушат подгизналата си от пиене плът. Настаних се на

удобна маса и си поръчах вечеря. Опитах се да прогоня от

съзнанието си странната мисъл, която ме обсебва винаги

когато видя топло огнище, че осъдените също изпитват тази

уютна топлина, преди тя да се превърне в агония и телата им

да бъдат погълнати от пламъците.

- Донесете ми от най-хубавото вино - поръчах аз - и нека

го споделя с тези добри хора тук, с надеждата, че те ще ми