Ан Райс - Ве

присвити в полумрака очи, винаги ще помним историята.

Тя е за нас. Много преди да чуя името Таламаска, баща ми

говореше за тези избити еретици и за лъжите, които се

разпространяват за тях. Защото той също бе чел много по

въпроса.

Но какво общо има това с трагедията на графиня Дьо

Монклеве, която ще умре утре на клада, издигната до вратите

на катедралата <���Свети Михаил>? Този стар, укрепен град е

целият от камък, но не и сърцата на жителите му, макар че

никой не може да предотврати екзекуцията на тази дама, което възнамерявам да обясня по-долу.

Сърцето ме боли, Стефан. Повече от безпомощен съм, защото

съм обсаден от откровения и спомени. И трябва да разкажа

най-невероятната история.

Но ще се опитам да карам подред, доколкото мога, като се

старая да се придържам, както винаги - макар че винаги се

провалям - към онези аспекти на това тъжно приключение, които си струват да бъдат отбелязани.

Позволи ми да кажа първо, че не мога да предотвратя тази

екзекуция. Не само защото въпросната дама е смятана за

непокаяла се могъща вещица, но и защото е обвинена, че е

отровила съпруга си, а свидетелствата срещу нея са крайно

страховити, както ще обясня по-долу.

Майката на съпруга и? е обвинила снаха си в общение със

Сатаната и в убийство; двамата малки синове на нещастната

графиня са подкрепили показанията на баба си, а

единствената дъщеря на обвинената във вещерство, Шарлот, изключителна двайсетгодишна красавица, вече е заминала за

Западните Индий с младия си съпруг от Мартиника и

невръстния си син, за да не бъде самата тя обвинена във

вещерство.

Но в този случай не всичко е каквото изглежда и аз ще изложа

подробно какво открих. Само моля за търпение, тъй като ще

започна от самото начало и после ще се потопя в неясното

минало. В този случай има много интересни за Таламаска

събития, но на малко от тях би могло да се повлияе. И сега аз

пиша тези редове с прискърбие, защото познавам тази дама и

дойдох тук с подозрението, че я познавам, и се надявах и

молих да греша.

Когато за последно ти писах, тъкмо напусках германските

провинции, изморен до смърт от ужасните гонения на вещици

там и от невъзможността да се намеся във всичко това. Станах

свидетел на две масови изгаряния в Трир, на най-презрените

мъчения, извършени от протестантски свещеници, които са

още по-ожесточени от католиците и в пълно съгласие с тях, че

Сатаната е сложил ръка на земята и жъне победи сред наглед

най-невинните граждани - в някои случаи просто глупци, но

най-често почтени домакини, хлебари, бояджии, просяци и

прочее от този род.

Колко невероятно е, че тези религиозни хора вярват, че

дяволът може да е толкова глупав, че да се опитва да поквари

само бедните и безвластните - защо не краля на Франция

например? - и че народът по принцип е толкова слаб.

Но ние сме обсъждали това много пъти.

Бях привлечен тук, а не от дома си в Амстердам, за който

копнея с цялата си душа, защото за обстоятелствата около

този случай се говори нашир и надлъж и най-странното в него

е, че е обвинена самата графиня, а не някаква селска

акушерка, някоя пелтечеща слабоумница, готова да назове коя

да е бедна душа за свой съучастник и прочее.

Но аз открих и в този случай много от елементите, наблюдавани навсякъде, където е замесен популярният

инквизитор, отец Ловие, който от цяло десетилетие се хвали, че е изгорил стотици вещици и ще открие такива и тук, ако ги

има. Присъства и много популярната книга за вещерството и

демонология на същия този човек, която циркулира из цяла

Франция и е четена с крайно настървение от полуграмотни

хора, които се взират в обстойните описания на демони, като

че са част от библейския ръкопис, когато всъщност са просто

глупави мръсотии.

И, да, трябва задължително да спомена гравюрите в този

прекрасен текст, които минават от ръка на ръка с такава

почит и са една от главните причини за целия шум, тъй като

са сръчно измайсторени картинки на дяволи, танцуващи на

лунна светлина, на старици, угощаващи се с пеленачета или

пък летящи на метли.

Тази книга като че е омагьосала целия град и за никого от

нашия орден няма да е изненада, че я разпространява точно

старата графиня - обвинителката на снаха си, която е казала

пред самите стъпала на църквата, че ако не била тази