Ан Райс - Ве

- И този квартал ли се казва Гардън Дистрикт?

- Да, докторе, точно така.

Тя измърмори някакви благодарности и затвори. Та това беше

абсолютно същата улица, която Майкъл и? описваше. И откъде всички

знаят за майка ми, зачуди се тя. Та аз дори не казах на жената името и?.

Но беше време да тръгва. Излезе на северния пристан да провери

дали <���Сладката Кристин> е здраво завързана в случай на буря. После

заключи кокпита и се върна в къщата. Включи многобройните алармени

инсталации, които не бе използвала от смъртта на Ели насам.

Сега беше време да хвърли последен поглед.

Спомни си как Майкъл стоеше пред онази елегантна стара

викторианска къща на Либърти стрийт и говореше за някаква поличба и

че никога няма да се върне тук. Е, тя нямаше толкова ясно усещане, но

самият последен оглед я натъжи. Къщата беше като изоставена, като

ненужна. А когато погледна към <���Сладката Кристин>, се почувства по

същия начин.

Сякаш дългата вярна служба на <���Сладката Кристин> вече нямаше

никакво значение. Всички мъже, с които се бе любила в кабината, вече

нямаха значение. Всъщност самият факт, че не бе завела Майкъл

надолу по стълбата към топлата кабина, си беше забележителен. Не се

бе сетила за това досега. Майкъл изглеждаше като част от съвсем

различен свят.

Изведнъж почувства силен порив да потопи <���Сладката Кристин>

заедно с всички спомени, свързани с нея. Но това беше глупаво. Защото

точно <���Сладката Кристин> я бе отвела при Майкъл. Сигурно

полудяваше.

Слава богу, че заминаваше за Ню Орлиънс. Слава богу, че щеше да

види майка си, преди да я заровят, и, слава богу, че скоро щеше да е с

Майкъл и да му разкаже всичко и просто да бъде с него. Трябваше да

вярва, че ще стане така, нищо че не и? се беше обадил. Помисли си с

горчивина за подписания документ в сейфа. Но той вече нямаше

значение за нея, дори не си струваше да го вади оттам, за да го скъса.

Затвори вратата, без да поглежда назад.

Част втора

Вещиците Мейфеър

Тринадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Предговор от преводача на части I-IV

Първите четири части на това досие съдържат материали, написани

от Петир ван Абел специално за Таламаска - на латински, и предимно

на нашия латински код, използван в ордена от XIV до XVIII век, за да

се запази секретността на писмата и докладите. Огромно количество

информация е написана и на английски, тъй като Петир ван Абел имал

обичай да пише на този език, когато е сред французи, и на френски, когато е сред англичани, за да успее да изрази диалозите и определени

мисли и чувства по-естествено, отколкото позволявал старият латински

код.

Почти всички тези материали са в епистоларна форма, тъй като

това е била, и все още е, основната форма, в която се изготвят

докладите за архивите на Таламаска.

По това време глава на ордена е бил Стефан Франк и повечето от

настоящите материали са адресирани до него в личен и понякога

неофициален маниер. Но Петир ван Абел през цялото време е държал

сметка, че пише именно доклад, и затова е положил огромни усилия да

обяснява и изяснява нещата за неинформирания читател. По тази

причина може би и описва канал в Амстердам, макар че адресатът

живее точно там.

Преводачът не е съкратил нищо. Материалът е адаптиран само

където оригиналните писма и записки в дневници са били повредени

или пък вече са били нечетливи. Или пък където думите и фразите на

стария латински код са непознати за сегашните членове на ордена, или

където архаизмите на английския затрудняват прочита. Правописът, разбира се, е осъвременен.

Читателят трябва да има предвид, че английският по онова време

- края на седемнайсети век - е бил вече езикът, който ние познаваме.

Фрази като <���много добре> или пък <���така ми се струва>, вече били в

обръщение. Те не са добавяни към текста.

Ако светът на Петир изглежда изненадващо <���екзистенциален> за

онова време, трябва само да препрочетете Шекспир, който пише почти

седемдесет и пет години преди това, за да разберете колко атеистично, иронично и екзистенциално са били настроени мислителите тогава.

Същото може да се каже и за отношението на Петир към сексуалността.

Строгите ограничения през деветнайсети век понякога ни карат да

забравяме колко либерални по въпросите на плътта са били

седемнайсети и осемнайсети век.