Ан Райс - Ве

прозорци. Телефонът имаше много бутончета и миниатюрни, старателно написани вътрешни номера. Две кресла със странични

облегалки в стил кралица Ана стояха като на пръсти пред камината.

Вратата към прилежащата баня беше отворена.

- Добре, да действаме - каза Майкъл. - Къде е папката?

- Първо трябва да обядваме.

- Ти обядвай. Аз мога да си взема сандвич и да ям, докато чета.

Моля те, ти ми обеща. Папката.

Аарън настоя да отидат на малка замрежена веранда в задната част

на втория етаж и там, с изглед към градината с чакълести алеи и стари

фонтани, да седнат и да похапнат. Това бе пищна южняшка закуска - с

изобилие от препечени филийки, пшеничена каша и наденички, както и

много кафе от цикория с мляко.

Майкъл бе ненаситен. Отново изпита онова усещане, което бе имал

с Роуан - че е хубаво да не си пиян. Хубаво е да си с ясна глава, да

гледаш зелената градина с надвисналите чак до самата трева клони на

дъбовете. Божествено бе да усещаш отново топлия въздух.

- Всичко се случи толкова бързо - каза Аарън, докато му

подаваше панера с препечени филийки. - Имам чувството, че трябва

да кажа още нещо, но не знам какво. Искахме да подходим към теб

бавно, да те опознаем и ти да опознаеш нас.

Майкъл отново се сети за Роуан. Мисълта, че не бе могъл да и? се

обади, го тормозеше. И все пак изглеждаше безсмислено да обяснява на

Аарън колко се безпокои за нея.

- Само ако бях осъществил контакта както се надявах - каза

Аарън, - щях да те поканя в нашата метрополия в Лондон и

въвеждането ти в ордена там можеше да стане по-бавно и по-елегантно.

Дори след години работа на терен от човек не се очаква да поеме

толкова опасна задача, като това да се намеси в случая с вещиците

Мейфеър. В ордена дори няма толкова квалифициран член, който да се

заеме с нея, освен мен самия. Но ето че ти си замесен, ако трябва да

използваме този толкова прост съвременен израз.

- Да, вътре съм чак до шията - каза Майкъл, като не спираше да

яде. - Но разбирам какво искаш да кажеш. Щеше да е все едно

Католическата църква да ме моли да участвам в екзорсизъм, без да съм

ръкоположен за свещеник.

- Да, нещо такова. Понякога си мисля, че по отношение на

липсата ни на догматизъм и ритуалност ние сме най-строги от всички.

Нашата дефиниция за добро и зло е много по-фина, и ставаме още по-

нетърпими към онези, които не я съблюдават.

- Виж, Аарън. Няма да кажа на никоя жива душа за тази папка, освен на Роуан. Съгласен ли си?

Аарън се замисли.

- Майкъл, когато прочетеш материалите, ще се наложи да

поговорим отново за онова, което трябва да направиш. Изчакай, преди

да кажеш <���не>. Поне послушай съвета ми.

- Ти се страхуваш от Роуан, нали?

Аарън отпи малка глътка от кафето. Известно време се взира в

чинийката. Не бе ял почти нищо, освен половин препечена филийка.

- Не съм сигурен. Единствената ми среща с нея беше доста

странна. Бих могъл да се закълна, че:

- Какво?

- Че тя отчаяно искаше да говори с мен. Да поговори с някого. И

все пак усетих някаква враждебност, някаква обща враждебност, като

че ли тази жена е някакъв свръхчовек, който не може да понася

общуването с чуждите и? човешки същества. О, знам, че звучи откачено.

Разбира се, тя не е свръхчовек. Но ако се замислим за психичните сили

като за мутации, тогава можем да започнем да смятаме същество като

Роуан за нещо различно, както един вид птици се отличава от друг.

Иначе казано, усетих нейната различност. - Замълча. Като че за първи

път забелязваше, че Майкъл не е свалил ръкавиците си, докато се

храни. - Защо не опиташ без тях? Може пък да те науча как да

блокираш образите. Не е толкова трудно:

- Искам папката - каза Майкъл. Обърса уста със салфетката и

изпи остатъка от кафето си.

- Разбира се, и ще я имаш - каза Аарън с въздишка.

- Мога ли вече да ида в стаята си? О, и ако ми донесат още една

каничка от това прекрасно черно сладко кафе и горещо мляко: - Разбира се.

Аарън поведе Майкъл обратно, като спря само да поръча кафето, и

продължи надолу през широкото централно фоайе, към предната

спалня.

Тъмните драперии, които покриваха високите прозорци, бяха

дръпнати и през стъклата грееше нежна лятна светлина, филтрирана от

дърветата.

Куфарчето с дебелата кожена папка лежеше на леглото.

- Добре, приятелю - каза Аарън. - Ще ти донесат кафето, без да

чукат, за да не те безпокоят. Седни на предната веранда, ако искаш. И, моля те, чети внимателно. Обади ми се по телефона, ако ти потрябвам.