Ан Райс - Ве

Набери оператора и питай за Аарън. Аз ще съм през две стаи по

коридора, ще поспя малко.

Майкъл свали вратовръзката и сакото си, отиде в банята и си изми

лицето. Точно вадеше цигарите от куфара, когато донесоха кафето.

Беше изненадан и леко притеснен да види Аарън отново с

угрижено изражение. Бяха минали едва пет минути.

Аарън каза на младия сервитьор да остави таблата на бюрото в

ъгъла и го изчака да излезе.

- Лоши новини, Майкъл.

- Какво искаш да кажеш?

- Току-що се обадих в Лондон да проверя съобщенията си.

Изглежда, са се опитвали да се свържат с мен в Сан Франциско, за да

ми кажат, че майката на Роуан умира. Но не са ме открили.

- Роуан трябва да знае за това, Аарън.

- Вече е късно, Майкъл. Деидре Мейфеър е починала тази сутрин, към пет часа. - Гласът му леко потрепна. - През това време двамата с

теб сме разговаряли.

- Боже, това ще е ужасно за Роуан - каза Майкъл. - Не можеше

да си представиш как ще и? се отрази. Просто не можеш.

- Тя идва. Свързала се е с погребалното бюро, помолила ги е да

отложат службата. Те са се съгласили. Питала е за хотел

<���Пончартрейн>. Разбира се, ще проверим дали е направила резервация.

Но мисля, че можем да разчитаме, че ще пристигне съвсем скоро.

- Вие сте по-лоши от ФБР, знаеш ли? - каза Майкъл, но не беше

ядосан. Това бе точно информацията, която искаше. С леко облекчение

той отново прехвърли в ума си пристигането си, отиването до къщата и

събуждането след това. Не, с нищо не бе могъл да предизвика среща

между Роуан и майка и?.

- Да, много сме акуратни - каза тъжно Аарън. - Мислим за

всичко. Чудя се, дали и Господ е тъй равнодушен, както ние при

нашите наблюдения. - Лицето му бе претърпяло осезаема промяна, сякаш той се обръщаше навътре към себе си. После тръгна да излиза, без да продума повече.

- Познавал си майка и?, нали? - попита Майкъл.

- Да, познавах я - каза Аарън с горчивина - и никога не успях

да направя каквото и да било, за да и? помогна. Но при нас често става

така. Вероятно този път нещата ще са различни. Или пък не. - Завъртя

дръжката на вратата. - Всичко е там. - Посочи папката. - Вече няма

време за приказки.

Майкъл гледаше безпомощно как си тръгва. Мимолетният израз на

емоция го бе изненадал, но и някак му бе вдъхнал увереност. Усещаше

такава тъга, че не бе успял да каже нищо успокояващо. А ако

започнеше да мисли отново за Роуан, за това, че ще я види, че ще я

прегърне и ще се опита да и? обясни всичко това, щеше да полудее.

Нямаше време за губене.

Взе кожената папка от леглото и я сложи на писалището. Събра си

цигарите и седна в кожения стол. Почти разсеяно посегна към

сребърната каничка за кафе и си наля, после добави и топло мляко.

Сладкият аромат изпълни стаята.

Сърцето го болеше за Роуан.

Започна да чете.

Дванадесет

Час по-късно Роуан се обади в хотела. Бе опаковала малкото летни

дрехи, които имаше. Всъщност събирането на багажа донякъде я

изненада, защото тя като че ли се гледаше отстрани как избира и

прибира нещата си. В куфара изчезнаха леки копринени дрехи, блузи и

рокли, купени още преди години за ваканции, и никога неносени.

Много бижута, изоставени още от колежа. Неотворени парфюми.

Елегантни обувки с високи токове, които никога не бе вадила от

кутията. Годините, отдадени на медицината, не и? бяха оставили време

за подобни неща. Същото беше и с ленените костюми, които бе носила

само един или два пъти на Хавай. Е, сега щяха да и? послужат добре.

Сложи в куфара и козметичния комплект, който не бе отваряла повече

от година.

Полетът и? бе в полунощ. Щеше да отиде в болницата, за да въведе

в работата Слатъри, а после да продължи за летището.

Сега трябваше да резервира стая в хотела и да остави съобщение

на Майкъл, че идва.

На обаждането в хотела отговори мил южняшки глас. Да, имали

свободен апартамент. Но не, господин Къри отсъствал. Оставил

съобщение за нея, че няма да го има двайсет и четири часа. Не, не

казал къде е, нито кога ще се върне.

- Добре - каза Роуан с много изморена въздишка. - Моля, предайте му, че идвам и че майка ми е починала; че погребението е

утре в <���Лониган и синове>. Записахте ли?

- Да, мадам. И позволете ми да изкажа съболезнованията си, всички чухме за майка ви. Често я виждах на верандата и?.

Роуан беше изумена.

- Извинете, бихте ли ми казали, къщата и? на Първа улица ли е?

- Да, докторе.