Ан Райс - Ве

непрекъснат свод - груба, неправилна арка, която продължаваше по

целия път до верандата.

Големи ивици сив испански мъх висяха от възлестите лакти на тези

клони. От всички страни се надигаха корени, които стесняваха

чакълестата алея.

Майкъл беше възхитен. Гледката докосна тихо сърцето му точно

както красотата на Гардън Дистрикт. В душата му се надигна тиха вяра, че без значение какво ще се случи с него, тук, на юг, той е у дома си и

нещата някак си ще се оправят.

Колата навлизаше все по-навътре в зелената светлина на дълбокия

тунел, накъсаните слънчеви лъчи пронизваха сенките, а отвъд се

простираше ливада с висока трева и безформени храсти, които

закриваха къщата.

Майкъл натисна бутона, за да свали прозореца.

- Господи, какъв въздух само! - прошепна той.

- Да, невероятно е - каза тихо Аарън, но всъщност се усмихваше

снизходително. Жегата беше потискаща, но на Майкъл не му пукаше.

Сякаш целият свят се смълча, когато колата спря и те слязоха пред

голяма двуетажна къща. Построена преди Гражданската война, тя беше

една от онези прекрасни семпли постройки - масивна и все пак

тропическа, куб, украсен с френски прозорци, и заобиколен от всички

страни с дълбоки веранди и дебели гладки колони, които се издигаха, за да подкрепят покрива.

Изглеждаше така, сякаш бе изградена да улавя ветровете, да се

взира към полето и реката - здрава тухлена постройка, направена да

оцелява в бури и проливни дъждове.

Не е за вярване, помисли си Майкъл, че отвъд далечната дига е

реката и безбройните лодки по нея, които бяха видели преди по-малко

от час, докато пухтящият ферибот ги превозваше до южния бряг. Сега

съществуваше единствено лекият вятър, който се прокрадваше над

тухлената настилка, на която стояха. Широките двойни врати внезапно

се отвориха, за да ги приемат, блуждаещото слънце блещукаше в

стъклото на красиво извитите ветрилообразни прозорци на горния етаж.

Къде беше останалата част от света? Нямаше значение. Майкъл

отново чу прекрасните звуци, които го успокояваха на Първа улица -

жуженето на насекомите, вятъра, като че отчаяния писък на птици.

Аарън го хвана за ръката и го въведе в къщата, очевидно, без да

обръща внимание на шока от хлада на климатиците.

- Ще пообиколим набързо - каза той.

Майкъл едва го чуваше. Къщата го бе завладяла изцяло. Той

обичаше сградите в този стил, с техните широки централни фоайета, прости стълбища и огромни квадратни стаи в перфектна симетрия от

двете им страни. Реставрацията и мебелировката бяха разкошни и

изпипани до най-малкия детайл. И както е характерно за англичаните

- с тъмнозелени килими и махагонови библиотечни шкафове и лавици, които се издигаха чак до таваните в основните стаи.

Само няколко орнаментирани огледала напомняха за предвоенния

период, както и един малък клавесин, сложен в един от ъглите. Всичко

останало си беше чисто викторианско, но в никакъв случай неприятно.

- Тук е като в частен клуб - прошепна Майкъл. Беше почти

комично - някакъв случаен човек, настанен удобно в едно кресло, дори не вдигна очи от книгата или вестника, докато те минаваха

безшумно покрай него. Но цялостната атмосфера бе несъмнено

привлекателна. Чувстваше се добре тук. Хареса му мимолетната

усмивка на жената, която ги подмина по стълбището. Искаше и той да

седне в библиотеката по някое време. А през множеството френски

прозорци се виждаше зеленината отвън, огромна пълзяща мрежа, която

поглъщаше синьото небе.

- Ела, ще ти покажем стаята - каза Аарън.

- Аарън, няма да оставам. Къде е папката?

- Разбира се, но ти трябва спокойствие да я прочетеш.

Поведе Майкъл по коридора на втория етаж до предната спалня от

източната страна на къщата. Високите до тавана прозорци гледаха и

към предната и към страничните веранди. И въпреки че килимът беше

тъмен и дебел, като в цялата къща, декорацията бе напълно в

колониалната традиция, с две писалища с мраморни плотове и едно от

онези съкрушителни легла с подпори, което изглеждаше като създадено

за подобен род къщи. Няколко ръчно изработени завивки покриваха

безформения пухен матрак. По високите метър и половина подпори

нямаше никакви орнаменти.

Но в стаята имаше изненадващ набор от модерни уреди -

включително и малък хладилник, телевизор върху резбован шкаф и стол

и бюро, поставени в ъгъла, така че да гледат към предните и източните