Ан Райс - Ве

Но нямаше време за плач или мечти за Майкъл. Бързо извади

кърпичка, издуха си носа, избърса си очите, взе бележника и

химикалката от кухненския плот и написа адреса, който и? бе дала

жената.

<���Първа улица>, помисли Роуан, докато гледаше написаното.

Вероятно бе просто съвпадение. И <���Лониган и синове>, името, което

Ели бе споменала, докато бълнуваше за своето детство и дом. Бързо се

обади на <���Услуги> в Ню Орлиънс и взе номера на погребалното бюро.

Обади се Джери Лониган.

- Казвам се доктор Роуан Мейфеър, обаждам се от Калифорния

относно погребението.

- Да, доктор Мейфеър - отвърна мило мъжът и гласът му веднага

и? напомни за Майкъл. - Зная коя сте. Майка ви е при мен.

Слава богу, без увъртания, без нужда от излишни обяснения. И все

пак тя се зачуди откъде мъжът знаеше за нея? Нима осиновяването не

бе станало тайно?

- Господин Лониган - каза тя, като се опитваше да говори ясно и

да не обръща внимание на странно надебелелия си глас, - за мен е

много важно да присъствам на погребението. Искам да видя майка си, преди да я заровят.

- Разбира се, доктор Мейфеър. Разбирам ви. Но госпожица

Карлота току-що се обади и каза, че ако не погребем майка ви утре: Е, да кажем просто, че настоя за това, доктор Мейфеър. Мога да насроча

службата най-късно за три следобед. Мислите ли, че ще успеете да

дойдете? Ще задържа всичко, колкото мога.

- Да, абсолютно, ще успея - каза Роуан. - Тръгвам тази нощ или

най-късно рано сутринта. Но, господин Лониган, ако все пак закъснея: - Доктор Мейфеър, ако знам, че сте на път, няма да затворя

ковчега, преди да дойдете.

- Благодаря ви, господин Лониган. Но току-що разбрах, че: - Доктор Мейфеър, простете, че ви го казвам, но то се случи току-

що. Взех майка ви в шест тази сутрин. Мисля, че госпожица Карлота

бърза да приключи с всичко. Но тя вече е толкова стара: - Чуйте ме, нека ви дам телефона си в болницата. Ако нещо се

случи, моля ви, обадете ми се.

Той си записа номерата.

- Не се притеснявайте, доктор Мейфеър. Майка ви ще е в

<���Лониган и синове>, когато дойдете.

Сълзите отново бяха на път да рукнат. Той звучеше така

естествено, така безнадеждно прям.

- Господин Лониган, бихте ли ми казали още нещо? - попита тя, гласът и? силно трепереше.

- Да, доктор Мейфеър.

- На колко години беше майка ми?

- На четирийсет и осем, доктор Мейфеър.

- Как се казва?

Това очевидно го изненада, но той бързо се съвзе.

- Казва се Деидре. Беше много красива жена. Със съпругата ми

бяха приятелки. Жена ми обичаше Деидре, посещаваше я. Рита е тук до

мен. Много се радва, че се обадихте.

По някаква причина това трогна Роуан почти толкова дълбоко, колкото и цялата останала поразяваща информация. Тя притисна силно

кърпичката към очите си и преглътна.

- Можете ли да ми кажете от какво почина майка ми, господин

Лониган? Какво пише в смъртния акт?

- Пише естествена смърт, доктор Мейфеър, но майка ви беше

болна, наистина болна от много години. Мога да ви дам името на

лекаря, който се грижеше за нея. Мисля, че би поговорил с вас, тъй

като и вие сте лекар.

- Ще взема номера му, когато дойда - каза Роуан. Не можеше да

продължава този разговор. Издуха си бързо и тихо носа. - Господин

Лониган, знам един хотел. <���Пончартрейн>. Той близо ли е до

погребалното бюро и църквата?

- Ами можете да изминете разстоянието пеша, ако времето е

хубаво.

- Ще ви се обадя веднага щом пристигна. Но моля ви отново, обещайте ми, че няма да заровите майка ми, преди да: - Не се безпокойте за това, доктор Мейфеър. Има още нещо. Жена

ми поиска да ви го кажа.

- Слушам ви.

- Вашата леля, Карлота Мейфеър, не иска да се пускат никакви

обявления в сутрешния вестник, и честно казано, аз също не мисля, че

сега е моментът за това. Но има толкова много Мейфеър, които биха

желали да разберат за погребението. Имам предвид, че братовчедите ще

бъдат недоволни, когато разберат колко набързо е станало всичко. Сега

това зависи от вас, нали разбирате, ще сторя каквото кажете, но жена

ми се чуди дали ще имате нещо против, ако се обади на братовчедите.

Разбира се, тя ще се свърже само с един-двама, а те ще съобщят на

останалите. Но ако не искате, няма да го прави. Рита Мей, жена ми, смята, че е срамота да погребем Деидре по този начин, без никой да

разбере, пък и мисли, нали разбирате, че за вас може да е добре да се

срещнете с роднините си. За бога, та те дойдоха на погребението на