Ан Райс - Ве

- Можеш ли да докоснеш дух? Онзи мъж имам предвид. Мога ли

да го докосна с ръка?

- Е, понякога ми се струва, че това е напълно възможно: Поне

можеш да докоснеш нещо. Но, разбира се, дали самото създание ще

позволи да бъде докоснато, е съвсем друг въпрос, както скоро сам ще

се убедиш.

Майкъл кимна.

- Значи всичко е свързано. Ръцете, виденията и дори ти: и тази

твоя организация. Всичко е свързано.

- Почакай, почакай да прочетеш историята. На всяка стъпка от

играта: чакай и наблюдавай.

Десет

Когато се събуди към десет, Роуан започна да се съмнява какво

всъщност е видяла. В потока слънчева светлина, която сгряваше

къщата, призракът изглеждаше съвсем невероятен. Тя се опита да върне

спомена - зловещите звуци на водата и вятъра. Сега всичко това

изглеждаше невъзможно.

Дори почувства облекчение, че не се е свързала с Майкъл. Не

искаше да изглежда глупава и най-вече не искаше отново да го

натоварва. От друга страна, как би могла да си въобрази подобно нещо?

Мъж отвън, опрял ръце на стъклото, вгледан в нея някак умолително.

Но нямаше никакво доказателство, че е бил тук. Тя излезе на

пристана, извървя го до края, огледа перилата, водата. Никаква следа

от нещо необичайно. Но пък и какви следи би могло да има? Стоеше

при перилата, усещаше бързия вятър, беше благодарна за тъмносиньото

небе. Няколко платноходки бавно и грациозно излизаха от яхтения клуб

и се отправяха към открито море. Скоро заливът щеше да се изпълни с

тях. Почти и? се прииска да излезе със <���Сладката Кристин>, но реши да

не го прави. Влезе в къщата.

Още нямаше обаждане от Майкъл. Можеше да излезе с яхтата в

морето или да иде на работа.

Вече бе облечена и тъкмо щеше да тръгне към болницата, когато

телефонът иззвъня.

- Майкъл - прошепна тя. После осъзна, че това е старата линия

на Ели.

- Моля, личен разговор с госпожица Ели Мейфеър.

- Съжалявам, тя не може да се обади - каза Роуан. - Вече не е

тук. - Така ли трябваше да каже? Винаги бе ужасно да съобщава на

хората, че Ели е мъртва.

От другата страна протече кратко обсъждане.

- Бихте ли ни казали къде можем да я намерим?

- А вие бихте ли ми казали кой се обажда, моля? - попита Роуан.

Остави чантата си на плота в кухнята. Къщата беше сгрята от

утринното слънце и на нея и? бе малко топло с палтото. - С

удоволствие ще приема разговора за своя сметка, ако отсреща желаят

да разговарят с мен.

Пак обсъждане, после дрезгав глас на възрастна жена: - Да, ще разговарям. Операторът се изключи.

- Аз съм Роуан Мейфеър, мога ли да ви помогна?

- Да, като ми кажете кога и как мога да намеря Ели - каза

жената. Беше нетърпелива, вероятно дори гневна, но несъмнено

студена.

- Вие нейна приятелка ли сте?

- Ако не мога да се свържа с нея веднага, бих искала да

разговарям със съпруга и?, Греъм Франклин. Вероятно имате номера му

в службата?

<���Боже, каква ужасна жена>, помисли си Роуан, но у нея започва да

нараства подозрението, че може да е някаква роднина.

- И с Греъм не можете да се свържете. Но ако ми кажете коя сте, с удоволствие ще ви обясня ситуацията.

- Благодаря, но нямам такова намерение. - Гласът беше

стоманен. - Много е важно да се свържа с Ели Мейфеър или с Греъм

Франклин.

<���Търпение>, каза си Роуан. Това очевидно е възрастна жена и ако е

роднина, си струваше да я задържи на телефона.

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но Ели Мейфеър почина

миналата година. От рак. Греъм умря два месеца преди нея. Аз съм

дъщеря им Роуан. Бих ли могла да ви помогна с нещо? Може би с

някаква информация?

Тишина.

- Аз съм леля ти Карлота Мейфеър - отвърна жената. - Обаждам

се от Ню Орлиънс. Защо, за бога, не съм уведомена за смъртта на Ели?

У Роуан започна да се заражда гняв.

- Не зная коя сте, госпожице Мейфеър - каза тя, като с усилие се

опитваше да говори бавно и спокойно. - Нямам нито телефон, нито

адрес на роднините на Ели в Ню Орлиънс. Тя не ми остави подобна

информация. Изричните инструкции на адвоката и? бяха никой да не

бъде уведомяван, освен приятелите и? тук.

Изведнъж усети, че трепери, слушалката започна да се хлъзга в

ръката и?. Не и? се вярваше, че е била толкова груба, но беше късно да

съжалява. Освен това осъзна, че е силно развълнувана. Не искаше

жената да прекъсва връзката.

- Там ли сте, госпожице Мейфеър? - попита тя. - Съжалявам, но

май ме хванахте малко неподготвена.