Ан Райс - Ве

нарушавам правилата, като ви показвам тези материали. И причините

са очевидни. Освен това искам да използвам това скъпоценно време, за

да ви обясня за Таламаска, за това как действаме и за относителната

лоялност, която бихме очаквали от вас в замяна на доверието ни.

- Добре, не се палете толкова. Има ли малко кафе в това славно

такси?

- Да, разбира се - каза Аарън и взе един термос от отделението

на вратата до себе си, взе и чаша и започна да я пълни.

- Черно, ако обичате - каза Майкъл. В гърлото му заседна буца, когато видя големите горди къщи по булеварда да прелитат покрай тях, с дълбоките си веранди, колонади и ярко боядисани капаци. А

пастелното небе бе впримчено в мрежа от провиснали клони и нежно

потрепващи листа.

Внезапно го споходи откачената мисъл, че някой ден ще трябва да

си купи крепонен костюм като на Лайтнър и ще се разхожда по

булеварда като джентълмените от миналото, ще се разхожда с часове, завой след завой, докато булевардът последва далечния бряг на реката, покрай всичките онези грациозни стари къщи, оцелели толкова много

време. Чувстваше се като упоен, сякаш се рееше през този накъсан

красив пейзаж в усамотението на колата, зад тъмните стъкла.

- Да, красиво е - каза Лайтнър. - Наистина много красиво.

- Е, добре, разкажете ми за този орден. Значи се разхождате

насам-натам с лимузини благодарение на рицарите тамплиери. Какво

друго?

Лайтнър поклати укорително глава, на устните му имаше намек за

усмивка. Но отново се изчерви, за изненада и изумление на Майкъл.

- Просто се шегувам, Аарън. Хайде, как така разбрахте за

семейство Мейфеър? И какво, по дяволите, означава <���вещица>?

- Вещица е човек, който може да привлича и манипулира чрез

невидими сили - каза Аарън. - Това е нашата дефиниция. Тя се

отнася и за магьосниците или гадателите. Ние сме създадени, за да

наблюдаваме феномени като вещиците. Всичко е започнало по времето, което наричаме Тъмните векове, дълго преди гоненията на вещиците, за

които, сигурен съм, знаете. Започнало е с един-единствен магьосник, алхимик, както сам се наричал, който сложил началото на своите

проучвания в усамотение, като събрал в една велика книга всички

разкази за свръхестественото, които бил чул или прочел.

Името му и историята на живота му не са важни в момента. Но

това, което характеризира неговите усилия, е, че те са били удивително

светски за онова време. Той вероятно е единственият историк, който е

писал за окултното, или невидимото, или мистериозното, без да прави

никакви предположения или твърдения за демоничен произход на

привиденията, духовете и прочее от рода. И изисквал същата

непредубеденост на съзнанието от малкото си последователи. <���Просто

изучавайте работата на така наречения заклинател - казвал той. - Не

предполагайте, че знаете откъде идват силите му.>

- Сега ние не сме по-различни - продължи Аарън. - Догматични

сме само когато се отнася до пълната ни лишеност от догма. И макар че

това е голяма и изключително тайна организация, тя е отворена за нови

членове, за хора, които биха уважили нашата пасивност и нашите бавни

и акуратни методи, хора, които смятат изследването на окултното за

толкова вълнуващо, колкото и ние самите - хората, надарени с

необичайни дарби, като силата, която притежават ръцете ви: - Когато прочетох за първи път за вас, трябва да призная, че не

знаех нищо за връзката ви с Роуан Мейфеър и онази къща на Първа

улица. Всъщност мислех за членство. Разбира се, не планирах да ви

кажа веднага за нас. Но сега всичко е различно, ще се съгласите с мен.

Каквото и да се е случило през това време, аз дойдох в Сан Франциско, за да мога да ви предоставя нашите знания, да ви покажа, ако желаете, как да използвате тази сила и тогава, вероятно, да повдигна въпроса, че

може би ще намерите нашия начин на живот за задоволяващ и приятен, дотолкова, че да обмислите:

- Нали разбирате, има нещо във вашия живот, което ме

заинтригува, така че исках да разбера повече, както от пресата, така и

от първоизточника. Затова предприехме нещо като малко разследване.

Изглежда, преди инцидента сте били на кръстопът, сякаш сте били

постигнали целите си и все пак не сте били удовлетворен: - Да, тук сте напълно прав - каза Майкъл. Бе забравил напълно

за пейзажа отвън. Очите му бяха втренчени в Лайтнър. Той му

подаваше чаша с кафе. - Продължавайте, моля.