Ан Райс - Ве

- Да - отвърна жената, - вероятно и двете бяхме малко

неподготвени. Явно нямам избор, освен да говоря направо.

- Бих желала да го сторите.

- За нещастие мое задължение е да ви уведомя, че тази сутрин

майка ви почина. Предполагам, разбирате какво искам да кажа. Вашата

майка. Исках да го съобщя на Ели и да оставя нещата изцяло в нейни

ръце - тя да прецени как и кога да ви поднесе тази информация.

Съжалявам, че трябва да го научите по този начин. Майка ви почина

тази сутрин в пет часа и пет минути.

Роуан бе твърде зашеметена, за да може да отговори. Все едно

жената я беше ударила. Това не беше скръб. Беше твърде остро, твърде

ужасно, за да е скръб. Като че майка и? изведнъж бе оживяла, дишаща, съществуваща само за част от секундата, в изречените думи. И в същия

миг това живо създание бе обявено за мъртво; тя вече не съществуваше.

Роуан дори не се опита да проговори. Отдръпна се в обичайното, естествено за нея мълчание. Видя мъртвата Ели в погребалното бюро, заобиколена от цветя, но в това нямаше нищо от сладкото ухапване на

мъката. Това беше чист ужас. И документът, който лежеше в сейфа вече

повече от година. <���Ели, тя е била жива и аз трябваше да я познавам, а

сега вече я няма.>

- Няма нужда да идвате тук - каза жената с едва доловимо

променен тон. - Необходимо е обаче веднага да се обадите на адвоката

си, за да се свърже с мен, защото има належащи въпроси около вашето

наследство, които трябва да бъдат обсъдени.

- Но аз искам да дойда - каза Роуан без капка колебание. Гласът

и? бе станал по-дебел. - Искам да дойда веднага. Искам да видя майка

си, преди да я погребат. - По дяволите документа и тази отвратителна

жена, която и да беше тя.

- Това едва ли е уместно - каза изморено жената.

- Настоявам - отвърна Роуан. - Не ми се ще да ви безпокоя, но

искам да видя майка си, преди да я заровят. Няма нужда никой да

разбира коя съм. Просто искам да дойда.

- Това ще е безсмислено пътуване. И със сигурност Ели не би го

одобрила. Ели ме увери, че:

- Ели е мъртва! - прошепна Роуан, гласът и? бе дрезгав от

усилието да не изгуби контрол. Цялата трепереше. - Вижте, за мен е

важно да видя майка си. Ели и Греъм вече ги няма, казах ви. Аз: - Не

можеше да го изрече. Звучеше твърде жалко и твърде лично да признае, че е самотна.

- Трябва да настоявам - каза жената със същия изморен, някак

лишен от емоции глас - да останете там, където сте.

- Защо? - попита Роуан. - Какво значение има за вас дали ще

дойда? Казах ви, не е нужно никой да разбира коя съм.

- Няма да има публично бдение, нито официално погребение -

каза жената. - Няма значение кой ще разбере и кой не. Вашата майка

ще бъде погребана веднага щом бъде възможно. Помолих това да стане

утре следобед. Опитвам се да ви спестя мъката. Но ако не искате да ме

послушате, правете каквото смятате за нужно.

- Идвам - каза Роуан. - По кое време утре следобед?

- Майка ви ще бъде погребана от <���Лониган и синове> на Мегазин

стрийт. Погребалната меса ще е в църквата <���Успение Богородично> на

Джозефин стрийт. Службата ще се състои веднага щом уредя всичко.

Няма смисъл да биете толкова път, за да: - Искам да видя майка си. Моля ви да изчакате, докато дойда.

- За подобно нещо не може да става въпрос - каза жената леко

ядосано или пък нетърпеливо. - Съветвам ви да тръгнете веднага, ако

сте решена да присъствате. И моля ви, не очаквайте да прекарате нощта

под този покрив, нямам възможност да ви посрещна подобаващо.

Къщата, разбира се, е ваша, и аз ще я освободя възможно най-скоро, ако така желаете. Но ви моля да отседнете в хотел, докато успея да се

изнеса. И пак ви казвам, нямам възможност да ви осигуря удобства тук.

И със същия изморен глас жената даде на Роуан адреса.

- Първа улица ли казахте? - попита Роуан. Това бе улицата, която и? бе описвал Майкъл, беше сигурна в това. - Там ли е къщата на

майка ми?

- Не съм спала цяла нощ - каза жената, говореше бавно, някак

апатично. - Щом ще идвате, ще ви обясня всичко тук.

Роуан понечи да я попита още нещо, но за нейно изумление тя

прекъсна връзката.

Беше толкова ядосана, че за миг дори не почувства нищо. После

обидата погълна всичко останало.

- Коя, по дяволите, си ти? - прошепна Роуан, докато очите и? се

пълнеха със сълзи. - И защо, за бога, ще ми говориш по този начин! -

Тресна телефона, прехапа устна и се обгърна плътно с ръце. -

Господи, каква отвратителна жена.