Ан Райс - Ве

разкажат за вещицата, защото имам много да уча.

Моята покана бе приета на мига и аз вечерях в самия център

на цял парламент, в който всички започнаха да говорят

едновременно, така че трябваше да посочвам онзи, когото

исках да изслушам, и да кажа на останалите да млъкнат.

- Как бяха повдигнати обвиненията? - попитах направо.

И хорът започна нехармоничните си обяснения, че графът

яздел през гората, паднал от коня и едва се прибрал у дома.

След като се нахранил и наспал добре, той се събудил

възстановен и готов да иде на лов, но тогава болката се

върнала и се наложило пак да си легне.

Цяла нощ графинята седяла до леглото, заедно с майка му, и

слушала стенанията му.

- Раната е дълбоко в него - обявила жена му. - Не мога да

му помогна. Скоро на устните му ще избие кръв. Трябва да му

дадем нещо за болките.

И тогава, както предрекла, на устните му се появила кръв и

стенанията му се засилили. Той започнал да крещи на жена

си, която била излекувала мнозина, да му донесе най-добрите

си лекове. Графинята отново уверила свекърва си и децата си, че не притежава сила да изцери тази рана. И от очите и?

потекли сълзи.

- Е, може ли вещица да плаче, питам ви? - обади се

ханджията, който бе слушал разказа, докато бършеше масата.

Признах, че според мен не е вероятно.

Тогава те започнаха да описват бавната смърт на графа, който

накрая започнал да крещи, защото болките му станали

непоносими, макар че жена му му дала вино и билки, за да

облекчи страданията и да освободи съзнанието му.

- Спаси ме, Дебора - крещял той и не пожелал да види

свещеника, който дошъл. Но тогава, в последния си час, пребледнял и трескав, кървящ и от устата, и от червата, той

извикал свещеника и обявил, че жена му е вещица и винаги е

била такава, че майка и? е изгорена за вещерство и сега той

страда заради нейните грехове.

Свещеникът се отдръпнал с ужас, сметнал, че това са

бълнувания на умиращ човек. През всичките години тук той

обожавал графинята и живеел от нейната щедрост, но старата

графиня прихванала сина си за раменете, накарала го да

легне, после казала:

- Говори, синко.

- Вещица, такава е, и винаги е била такава. Тя ми довери

това, омагьоса ме с хитрините на млада невеста, плака на

рамото ми. И така ме обвърза към себе си и дяволските си

номера. Майка и? я е научила на черното изкуство в град

Донелайт в Шотландия, и точно там са я изгорили пред очите

на дъщеря и?.

А на жена си, която била коленичила до леглото и ридаела, захлупила глава на ръцете си, той изкрещял: - Дебора, за бога. Аз умирам. Ти спаси жената на хлебаря, спаси дъщерята на мелничаря. Защо не спасиш и мен!

Толкова бил обезумял, че свещеникът не могъл да му даде

последно причастие и той умрял проклинайки и в ужасни

мъки.

Младата графиня като че обезумяла, когато той затворил очи.

Започнала да го вика, да го уверява в обичта си, а после сама

паднала като мъртва. Синовете и?, Кретиен и Филип, и дъщеря

и? Шарлот се събрали около нея, опитвали се да я успокоят и я

прегръщали, докато лежала на пода.

Но старата графиня не забравила думите на сина си. Отишла в

покоите на снаха си и открила в шкафовете не само безброй

мехлеми, мазила и отвари за лечение на болести и за

отровителство, но и странна кукла, издялана от дърво, с

глава, направена от кост, с издълбани очи и уста, с черна коса

и мънички цветчета в копринената коса. Обзета от ужас, старата графиня я изпуснала, защото знаела, че може да е

само дело на злото, тъй като твърде много приличала на

сламените кукли, които селяните правели при старите

езически ритуали и срещу които свещениците проповядвали.

След това отворила друга врата и там намерила безброй

бижута и много злато, на купчини, в ковчежета, в малки

копринени торбички, които снаха и? със сигурност смятала да

открадне след смъртта на съпруга си.

Младата графиня била задържана на часа, а свекърва и? завела

децата и? в покоите и?, за да им покаже природата на ужасното

зло, та да могат да се изправят с нея срещу вещицата.

- Но всички знаят - каза синът на ханджията, който

говореше най-много от всички, - че бижутата са собственост

на младата графиня, която ги донесе със себе си от

Амстердам, защото е била вдовица на богат мъж, а нашият

граф, преди да тръгне да търси богата жена, притежаваше

единствено хубавото си лице, поизтърканите си дрехи, замъка