Ан Райс - Ве

- Хайде, синко, преди да е минала патрулката!

Беше издърпан и със силно олюляване стана на крака.

- Видя ли го? - прошепна. - Всемогъщи боже, това беше същият

мъж! - Взря се в шофьора. - Казвам ти, беше същият мъж.

- Аз пък ти казвам, синко, че трябва да те закарам в хотела. Това

е Гардън Дистрикт, момче, забрави ли? Не можеш да бродиш наквасен

тук!

Майкъл отново залитна. Тежко запристъпва назад от камъните към

тревата, после се обърна, посегна да се хване за дървото, но там

нямаше дърво. И шофьорът отново го прихвана. После го задържа още

един чифт ръце. Майкъл се извъртя. Ако беше мъжът, сигурно щеше да

се разкрещи като откачен.

Но от всички хора на света той видя точно англичанина, онзи

белокос тип с костюм от туид, който бе пътувал с него в самолета.

- Какво, по дяволите, правите тук? - прошепна Майкъл. Но дори

през мътилката на алкохола видя благото изражение на мъжа, сдържаното му и изискано поведение.

- Искам да ти помогна, Майкъл - каза той с безмерна кротост.

Имаше от онези богати и безкрайно любезни английски гласове. - Ще

ти бъда много благодарен, ако ми позволиш да те отведа в хотела.

- Да, май това ще е най-умното в момента - каза Майкъл, като

осъзнаваше ясно, че едва изговаря думите. Вгледа се обратно в

градината, във високата фасада на къщата, сега почти напълно изгубена

в мрака, макар че късчетата небе, надничащи през клоните на дъбовете, все още излъчваха меко сияние. Като че англичанинът и шофьорът си

говореха нещо. Като че англичанинът плащаше сметката.

Майкъл се опита да бръкне в джоба на панталоните си за щипката с

парите, но ръката му все се плъзгаше безрезултатно по плата. Той

отстъпи от двамата мъже, политна напред и пак се притисна към

оградата. Сега почти цялата светлина си бе отишла от моравата, от

далечните буйни шубраци. Дървените решетки и тежките растения по

тях бяха само някаква качулата форма в нощта.

И все пак под най-далечното миртово дърво Майкъл съвсем ясно

различи слаба човешка фигура. Видя бледия овал на мъжкото лице и

пред невярващия му взор се очертаха същата твърда бяла якичка от

онова време, същата копринена вратовръзка.

Боже, сякаш е излязъл от роман. Беше видял същите детайли само

преди миг в паниката си.

- Хайде, Майкъл, нека те отведа - каза англичанинът.

- Първо трябва да ми кажеш нещо - отвърна Майкъл. Беше

започнал да трепери. - Виж, виждаш ли онзи мъж?

Но сега и той самият видя единствено сенки. Някъде от спомените

долетя гласът на майка му, млад, отривист и болезнено близък: - Майкъл, знаеш, че там няма никакъв мъж.

Осем

След като Майкъл си тръгна, Роуан седна на западния пристан и

остави слънцето да я сгрява. Мислеше за всичко случило се някак

несвързано и сънливо. Беше леко шокирана и наранена от него, някак

прекрасно наранена.

Нищо не можеше да заличи срама и вината, които изпитваше, задето бе натоварила Майкъл със своите съмнения и печал. Но не това

я тревожеше сега.

Нямаше да стане добър неврохирург, ако се задържаше задълго над

грешките. Най-подходящото и най-инстинктивното за Роуан беше да

оцени грешката и да реши как може да я избягва в бъдеще, а после да

отмине нататък.

И тогава тя се замисли за самотата си, за тъгата си, за

разкриването на собствената си нужда, която я бе накарала да падне в

прегръдките на Майкъл, а също и за факта, че той я бе успокоявал с

радост, че това ги бе привлякло един към друг, бе оцветило дълбоко

новата им връзка по напълно непредвидим начин.

После започна да мисли за него.

Никога не бе обичала мъж на възрастта на Майкъл; никога не си бе

представяла толкова безкористност и простота като тези, които личаха

и в най-спонтанните му думи и жестове. Беше неподготвена за това и

очарована от богатата му душа. А колкото до начина, по който правеше

любов, е, той беше почти перфектен. Харесваше го груб и дързък, точно като нея; беше нещо като взаимно изнасилване. Искаше и? се да

можеха да го повторят сега.

А за Роуан, която толкова дълго бе държала духовната си и

физическа жажда напълно разделени, като задоволяваше първата чрез

медицината, а втората чрез почти анонимни сексуални партньори, внезапното събиране на двете в един добър, интелигентен, неустоимо

гальовен и очарователно пленителен и красив човек със завладяващата

комбинация от мистериозни психологически и психически проблеми, беше просто повече, отколкото можеше да понесе. Тя поклати глава и