Ан Райс - Ве

Усети въздишката и?, притисна я към себе си - чувстваше я като

прекършено стъбълце до гърдите си - и в нарастващата топлина цялата

и? болка си отиде.

Той лежеше на килима, тя бе сгушила глава в лявото му рамо; дясната му ръка непохватно държеше цигара над пепелника, до него

димеше чаша с кафе. Сигурно вече беше девет часът. Трябваше да се

обади на летището. Може би щяха да му намерят място в самолета по

обед.

Но мисълта, че ще я изостави, го изпълни с тревога. Харесваше я.

Харесваше я повече от всички, които бе срещал в живота си, и което бе

вероятно по-важното - беше очарован от нея, от очевидната и?

интелигентност и почти болезнена уязвимост, събуждаща в него остро

желание да я защити, на което той се наслаждаваше толкова много, че

чак се срамуваше от това.

Бяха говорили с часове, след като отново бяха правили любов.

Говореха тихо, без припряност и излишни емоции, за живота си. Тя

му каза как е отраснала в Тибурон, как е излизала с лодката почти

всеки ден, как е учила в най-добрите училища. Разказа му за

медицината, за ранната си любов към науката, за мечтите за открития, подобни на тези на доктор Франкенщайн, но много по-спокойно и

подробно. После заговори как бе открила таланта си в операционната.

Нямало съмнение, че е невероятно добър хирург. Не чувстваше нужда

да се хвали с това; просто го описваше - вълнението, незабавното

удовлетворение и онова отчаяно желание след смъртта на родителите и?

винаги да оперира, винаги да върви из онези отделения, винаги да е на

работа. Имало дни, в които оперирала, докато вече не можела да стои

на краката си. Сякаш съзнанието, ръцете, очите и? не били част от нея.

Той и? разказа накратко, и някак с неодобрение към самия себе си, за своя собствен свят, отговаряше на въпросите и?, стоплен от

очевидния и? интерес.

- Работническа класа - бе казал. Това се оказа много интересно

за нея. Как било там на юг? Той заговори за големите семейства, за

големите погребения, за тесните малки типови къщи с покритите с

линолеум подове, цветята в големите колкото пощенски марки

градинки. Старомодно ли и? се струва? Може би и на него вече му

изглежда така, само дето спомените му причиняват болка, защото

неистово иска да се върне у дома.

- Не става дума само за тях и за виденията. Искам да се върна

там, искам да вървя по улица <���Благовещение>: - Така ли се казва улицата, където си израснал? Красиво е.

Той не и? каза за плевелите в канавките, за мъжете, седнали на

стълбите с вечните кутии бира, за вечната миризма на варено зеле, за

крайбрежните влакове, които караха прозорците да тракат.

По-лесно му беше да говори за живота си тук - за Елизабет, за

Джудит, за аборта, който бе разрушил живота му с нея; за последните

няколко години и за тяхната странна пустота, за чувството, че очаква

нещо, без да знае какво. Каза и? за къщите и колко много ги обича; за

типичните за Сан Франциско големи сгради в италиански стил и стил

кралица Ана, за пансиона, който бе искал да реставрира на Юниън

стрийт, а после някак заговори и за къщите, които наистина обичаше, къщите в Ню Орлиънс. Вярвал, че в тях може да има призраци, защото

те са нещо повече от жилища и нищо чудно да могат да откраднат

душата ти.

Това споделяне беше лесно, задълбочаваха знанията си един за

друг, увеличаваха интимността, която вече усещаха. Хареса му как тя

говори за морето; за това да си сам на палубата с чаша кафе в ръка и

вятърът да вие покрай кокпита. На него това не му допадаше, но му

хареса да я слуша да говори за морето. Харесваше му изражението на

сивите и? очи; харесваше му простотата на леките и? отпуснати жестове.

Той подхвана дори откачения разговор за филмите и повтарящите

се образи на отмъстителни бебета и деца, за начина, по който се бе

чувствал - сякаш всичко се опитва да му каже нещо. Може би е само

на крачка от лудницата, но пък дали някои от пациентите не попадат

там, защото са възприели шаблоните твърде буквално? Какво мисли тя?

А смъртта? Той бе мислил много и за смъртта, но напоследък, дори

преди инцидента, бе разбрал, че смъртта на друг човек вероятно е

единственото наистина свръхестествено явление, на което е бил

свидетел.

- Сега не говоря за лекари. Говоря за обикновените хора в

модерния свят. Искам да кажа, че когато погледнеш към тялото и

осъзнаеш, че животът си е отишъл от него, ти можеш да му крещиш, да