Ан Райс - Ве

свят, признавала го. Никакви връзки - нито семейни, нито приятелски

- не нарушавали егоцентричното им преследване на удоволствия. А до

леглото на Ели, която крещяла за морфин, седяла единствено Роуан.

Той кимаше, колко добре я разбираше. Нима собственият му живот

не се бе превърнал в същото? Порази го внезапен проблясък от Ню

Орлиънс - мрежестата врата се затваря, около кухненската маса са

насядали братовчеди, има червен боб и ориз, и разговори, разговори, разговори:

- Казвам ти, за малко да я убия - продължи Роуан. - Малко ми

оставаше. Не можех: не можех: Никой не би могъл да ме излъже за

това. Познавам кога хората лъжат. Не че мога да чета мисли, нещо по-

сложно е. Сякаш хората говорят на глас с черно-бели думи на бял лист, а аз виждам какво казват в цветни картини. Понякога долавям мислите

им, малки късчета информация. А и съм лекар, затова не се опитваха да

скрият от мен диагнозата. Точно Ели винаги лъжеше, опитваше се да се

преструва, че нищо не се случва. Но аз винаги знаех как се чувства.

Още когато бях малко момиче. Това е другото - този талант да

узнавам, наричам го диагностично сетиво, но е повече. Просто слагах

ръце върху нея и дори когато беше в ремисия, знаех. То е там, то се

връща. Тя имаше най-много шест месеца. А после, когато всичко

свърши, трябваше да се върна в тази къща - в тази къща с всякакви

удобства и всевъзможни уреди, в лукс, за който всеки би могъл да: - Зная - каза той тихо. - Всичките ни играчки, всичките ни

пари.

- И какво е тя сега без тях, просто черупка. Аз не принадлежа на

това място! А ако аз не принадлежа, тогава кой, и се огледах: и се

изплаших, казвам ти. Изплаших се. Не, чакай, не ме успокоявай. Ти не

знаеш. Не можех да предотвратя смъртта на Ели, това мога да приема, но аз убих Греъм. Аз го убих.

- Не, не си - каза Майкъл. - Лекар си и добре знаеш, че: - Майкъл, ти си като ангел, изпратен ми от небесата. Но слушай

какво ти казвам. Ти имаш сила в ръцете си, знаеш, че е истинска. Аз

знам, че е истинска. Вече ми я демонстрира. Е, аз имам също толкова

голяма сила. Аз го убих. Убих още двама души преди това - един

непознат и едно малко момиченце преди много години, малко

момиченце на площадката за игра. Чела съм протоколите от

аутопсиите. Мога да убивам, казвам ти! И днес съм лекар, защото се

опитвам да отрека тази сила, за да изградя живота си така, че да

компенсира това зло!

Тя си пое дълбоко дъх. Прокара пръсти през косата си.

Изглеждаше някак изгубена в огромната широка роба, пристегната

здраво на кръста и?. Ганимед с мека, чуплива коса на паж. Той понечи

да иде при нея, но тя го спря с жест.

- Това е. Знаеш ли, представях си как го разказвам, точно на

теб:

- Тук съм, слушам те: - отвърна той. - Искам да ми кажеш: - Как можеше да изрече с думи, че тя го е омаяла и завладяла

напълно, и колко невероятно е това след всички тези седмици на ярост

и безумие.

Тя говореше тихо за начина, по който е тръгнал животът и?, как

винаги е обичала науката, науката била поезия за нея. Не си и

представяла, че ще стане хирург. Вълнувала се най-много от

изследванията, от невероятния, почти фантастичен напредък в

неврологията. Искала да прекара живота си в лаборатория, където

смятала, че може да открие истинската възможност за героизъм, а

имала и природна дарба за това.

Но после се случило онова ужасно нещо, онази ужасна Коледа.

Възнамерявала да започне работа в института <���Кеплингер> по методите

за мозъчна интервенция, различна от хирургията - лечение с лазер, гама-лъчи - все чудеса, които не можела да опише на един лаик. В

края на краищата тя никога не се чувствала добре сред хората. Може би

щяла да е на място в някоя лаборатория?

Последните открития я въодушевявали, но нейният ментор, нямало

значение как се казва - пък и вече бил мъртъв, умрял от серия малки

инсулти скоро след това, каква ирония, и всичките хирурзи на света не

могли да зашият тези смъртоносни разкъсвания: но тогава тя дори не

знаела за това. Но да се върнела на историята. Той я отвел в Института

в Сан Франциско, било Бъдни вечер, защото това била единствената

нощ от всички в годината, когато там нямало никого, и той нарушавал

правилата, като и? показвал върху какво работят, а те изследвали живи

ембриони.

- Видях онзи малък ембрион в инкубатора. Знаеш ли как го

наричаха? Наричаха го абортус. О, мразя се, че ти казвам това, защото