Ан Райс - Ве

знам как се чувстваш заради Малкия Крис, зная: Тя не забеляза шока му. Не и? беше казвал за Малкия Крис, никому

не бе казвал това галено име, но тя като че изобщо не забеляза това и

той остана притихнал, просто я слушаше и си спомняше всички онези

филми, в които бе виждал ужасните образи на ембриони, но не искаше

да я прекъсва. Искаше тя да продължи.

- И това нещо беше поддържано живо - каза тя. - Абортирано в

четвъртия месец. Но той бе намерил начин да поддържа живота дори на

по-млад ембрион. Говореше за размножаване на ембриони в тестови

епруветки, без изобщо да бъдат връщани в утробата. Трябваше да

служат единствено за резервни органи. Трябваше да чуеш аргументите

му - зародишът играел жизненоважна роля във веригата на човешкия

живот, можеш ли да си представиш. Но сега ще ти кажа и най-ужасната

част, наистина ужасната част - той беше искрено ентусиазиран, това

му харесваше. Виждах потенциалните ползи, които той описваше.

Разбираш ли, беше възможно някой ден да създаваме съвсем нови, неувредени мозъци за пациенти в кома. О, боже, само да знаеш колко

неща могат да се направят, неща, които можех да постигна с таланта

си!

Той кимна и каза тихо:

- Разбирам. Разбирам и ужаса, и колко примамливо е било.

- Да, точно така - отвърна тя. - А вярваш ли, че можех да

направя голяма научна кариера, името ми можеше да е в учебниците.

Бях родена за това, така да се каже. Когато открих неврологията, когато навлязох в нея, след цялата онази подготовка, сякаш бях

изкачила планина и бях стигнала у дома, това беше моето място.

Слънцето изгряваше. Озаряваше пода пред краката и?, но тя като че

не го забелязваше. Отново плачеше, тихо, сълзите се стичаха по лицето

и? и тя избърса устни с опакото на ръката си.

Разказа му как бе избягала от онази лаборатория, как бе избягала

от научната работа и от всичко, което би могла да постигне с нея, бе

избягала от безскрупулната жажда за власт над малките зародишни

клетки с тяхната изумителна пластичност. Разбира ли той как те могат

да се използват за транспланти, напълно различни от останалите, че

могат да продължат да се развиват, че няма да отключат имунна

реакция у приемника, че са предоставяли небивали възможности.

- Така е, възможностите са необятни. И представи си само колко

материал, цяла малка нация от ничии деца, милиони. Разбира се, законът го забранява. И знаеш ли какво каза той: има закони срещу

това, защото всички знаят, че се прави.

- Не се учудвам - прошепна Майкъл. - Изобщо не се учудвам.

- Бях убила двама души. Знаех го. Защото, разбираш ли, то е

свързано със самата ми същност, със способността ми да избирам да

направя нещо и с отказа ми да приема поражението. Наречи го

темперамент, но в най-примитивната му форма. Наречи го гняв в най-

крайното му измерение. Можеш да си представиш как щях да използвам

този си капацитет за избор, за дело, за устояване на властта, да следвам

собствената си цел по някакъв абсолютно неморален, дори

унищожителен курс? Това не е просто воля; твърде горещо е, за да бъде

наречено воля.

- Решителност - каза той.

Тя кимна.

- Хирургът е интервенционист. Той е много решителен. Просто

вадиш скалпела и казваш: ще изрежа половината ти мозък и ще се

почувстваш по-добре. Кой, ако не решителен човек, би имал нервите да

стори подобно нещо, човек, който е целенасочен, верен на целта си, някой много силен.

- И слава богу, че е така - каза Майкъл.

- Вероятно. - Тя се усмихна горчиво. - Но увереността на

хирурга е нищо в сравнение с онова, което можех да извадя от себе си в

онази лаборатория. Искам да ти кажа и още нещо - нещо, което ще

разбереш, защото имаш онази сила и виденията, нещо, което никога не

бих казала на лекар, защото няма да има полза. Когато оперирам, аз

виждам с вътрешния си поглед какво върша. Искам да кажа, че в

съзнанието си имам някакъв многоизмерен образ на резултата от

действията си. В ума ми съществува съвършено детайлна картина.

Когато ти беше мъртъв на палубата и аз ти правех изкуствено дишане, виждах дробовете ти, сърцето ти, въздуха, който нахлуваше в гърдите

ти. И когато убих онзи мъж в джипа, когато убих бедното момиче, аз

първо си представих как ги наказвам, виждах пръскащата кръв. Тогава

нямах нужните познания, за да си представя всичко подробно, но

процесът беше същият, същият.

- Но те сигурно са умрели от естествена смърт, Роуан.