Ан Райс - Ве

Тя поклати глава.

- Аз го направих, Майкъл. И то със същата сила, която ме води по

време на операциите. Със същата сила, която ми помогна да спася теб.

Той не каза нищо, чакаше я да продължи. Последното, което

искаше, бе да спори с нея. Господи, та тя бе единственият човек на

света, който наистина го слушаше. И нямаше нужда някой да спори с

нея точно сега. Все пак изобщо не беше сигурен, че е права.

- Никой не знае тези неща - продължи тя. - Аз стоях тук, в тази

празна къща и плачех, говорех на глас. Ели беше най-близката ми

приятелка в целия свят, но не можех да и? кажа. И какво трябваше да

направя? Опитах се да намеря спасение в хирургията. Избрах най-

бруталните и директни методи на лечение. Но всичките сполучливи

операция на света не могат да скрият от мен самата онова, на което съм

способна. Аз убих Греъм. Знаеш ли, в онзи момент, когато се карахме с

него, мисля, че наистина си спомних Мери Джейн на детската

площадка, мисля, че наистина си спомних онзи мъж в джипа и вярвам, вярвам, че преднамерено използвах силата, но единственото, което зная

със сигурност, е, че видях артерията. Видях я да се разкъсва. Мисля, че

съвсем умишлено го убих. Исках той да умре, за да не нарани Ели. Аз

го накарах да умре.

Тя млъкна, като че не беше сигурна какво точно бе казала, или

сякаш току-що бе осъзнала, че това е истината. Загледа се към водата, която сега беше синя под слънчевите лъчи, изпълнена с трепкаща

светлина. По повърхността и? се бяха появили безброй лодки. Цялата

къща беше в плен на разкриващата се гледка, маслиненозелените

хълмове, осеяни с бели постройки. Майкъл си помисли, че всичко това

кара Роуан да изглежда още по-самотна и изгубена.

- Когато прочетох за силата на ръцете ти, знаех, че е истинска -

продължи тя. - Разбрах. Знаех през какво минаваш. Тези тайнствени

неща ни отделят от останалите. Не очаквай другите да разберат, макар

че в твоя случай го виждат с очите си. При мен никой не може да го

види, защото то няма да се случи отново: - От това се страхуваш, нали, да не се случи отново?

- Не зная. - Тя го погледна. - Мисля за онези смърти и вината е

толкова ужасна, не съм го направила с цел, нито съм го планирала.

Просто то стои между мен и живота. И все пак съм жива, живея по-

добре от всички, които познавам. - Тя се изсмя тихо, горчиво. -

Всеки ден отивам в болницата и оперирам. Животът ми е вълнуващ. Но

не е онова, което можеше да бъде: - Сълзите и? отново рукнаха. Тя го

гледаше, но сякаш не го виждаше. Слънчевата светлина падаше върху

нея, върху русата и? коса.

Много му се искаше да я прегърне. Страданието и? бе мъчително за

него. Не можеше просто да стои и да гледа зачервените и? сиви очи, пълни със сълзи. Изопнатостта на лицето и? стана направо ужасна, когато линиите на агонията внезапно се вдълбаха и сълзите рукнаха.

След това лицето и? стана гладко, като при шок.

- Исках да ти кажа всичко това. - Беше объркана, несигурна.

Гласът и? се прекърши. - Исках: да бъда с теб и да ти го кажа.

Предполагам, че се чувствах така, защото ти спасих живота, защото

някак:

Този път нищо не можеше да го спре. Отиде бавно при нея и я

прегърна. Задържа я така, целуваше копринената кожа на врата и? и

облените със сълзи бузи, целуваше и сълзите и?.

- Правилно постъпи - каза той. Отдръпна се, свали ръкавиците

си нетърпеливо и ги хвърли настрани. Загледа се за миг в ръцете си и

после вдигна поглед към нея.

В очите и? се четеше смайване, сълзите и? блещукаха на светлината

на огъня. И тогава той докосна главата и?, докосна косата и?, бузите, и

прошепна:

- Роуан.

Искаше всички тези случайни, безумни образи да спрат; искаше да

вижда само нея, чрез ръцете си, и тогава отново в него се надигна

онова прекрасно, поглъщащо усещане, което го бе връхлетяло за миг в

колата, усещането, че тя е навсякъде около него, някак нахлува в него, като електричество във вените; той я познаваше, той знаеше честността

на живота и?, интензивността му и познаваше добротата и?, неоспоримата и? доброта. Непрестанно скупчващите се образи не бяха

важни. Те само доказваха онова, което долавяше, и точно то, и само то

имаше значение.

Плъзна ръце под халата и?, докосваше дребното и? слабо тяло, така

горещо, така вкусно за голите му пръсти. Наведе глава и целуна

връхчетата на гърдите и?. Сиротна, сама, уплашена, но толкова силна, толкова безмилостно силна.

- Роуан - прошепна той отново. - Забрави сега за това.