Ан Райс - Ве

въздействие, винаги е плашещо. Предпочитаме да смятаме, че е било

предопределено:

- Предопределено!

- Искам да кажа, че случайността бе прекалено голяма, защото

беше вече съвсем тъмно, когато те видях във водата. Пет минути по-

късно може би изобщо нямаше да те забележа.

- Опитваш се да намериш някакво обяснение и това е много мило

от твоя страна, наистина го оценявам. Но разбираш ли, онова, което

помня, имам предвид онова впечатление, е толкова силно, че нищо

подобно не би могло да го обясни. Те бяха там, доктор Мейфеър. И: - Какво?

Той поклати глава.

- Просто един от онези моменти, от онези откачени моменти, когато уж ще си спомня, но после всичко си отива. Имаше един такъв и

на палубата. Убеждението, че когато съм отворил очи, аз съм знаел

какво се е случило: после изчезна:

- Думата, която промърмори.

- Не успях да я доловя. Не се видях да изричам нищо. Но знаеш

ли, мисля, че тогава знаех името ти. Знаех коя си.

Тишина.

- Но не съм сигурен. - Обърна се смутен. Какво правеше? Къде

му беше куфарът, наистина трябваше да тръгва, само дето беше толкова

изморен, а и не искаше да заминава.

- Не искам да заминаваш - каза тя отново.

- Наистина ли? Мога да остана за малко. - Погледна я, тъмен

силует на висока слаба фигура на фона на слабо осветеното стъкло. -

О, ще ми се да те бях срещнал преди всичко това. Ще ми се: искам да

кажа, толкова е глупаво, но ти си много: Той пристъпи напред, за да я вижда по-добре. Вече различаваше

очите и?, изглеждаха много големи и издължени, а устата и? бе така

разкошна и мека. Но щом се приближи още, му се привидя нещо

странно. На меката светлина, нахлуваща отвън, лицето и? му се стори

заплашително и зло. Със сигурност му се привиждаше. Не можеше да

различи нищо ясно. Фигурата пред него като че бе свела глава и го

гледаше изпод бретона на правата руса коса с откровена омраза.

Спря. Не можеше да е истина. И все пак тя още стоеше там, неподвижна, сякаш нехайна за ужаса, който той изпитваше сега.

После тръгна към него сред мътната светлина от северната врата.

Колко красива и тъжна изглеждаше! Как бе могъл да се обърка

така? Тя бе на път да заплаче. Всъщност беше направо ужасно да вижда

тази печал на лицето и?, да вижда внезапния неизказан глад и изблик на

емоция.

- Какво? - прошепна той и разтвори ръце. Тя веднага се

притисна нежно към него. Гърдите и? бяха големи и меки. Той я

притисна плътно, обгърна я и прокара облечените си в ръкавици ръце

през косата и?. - Какво има? - прошепна отново, но не получи

отговор. Получи повече от думи. Усещаше как бие сърцето и?, беше

затаила дъх. Той самият трепереше. В него се надигаше желание да я

защити, което бързо се превръщаше в страст.

- Не зная - прошепна тя. - Не зная. - И заплака тихо. Погледна

нагоре, отвори уста и се надигна да го целуне. Сякаш се страхуваше, да

не би да го прави въпреки желанието му. Даде му цялото време на света

да се отдръпне. Но, разбира се, той нямаше никакво намерение да го

прави.

И отново се почувства обгърнат, както когато докосна ръката и? в

колата, но този път го прегръщаше нейната мека, чувствена и съвсем

материална плът. Той я целуваше отново и отново, по врата, по бузите, по очите. Галеше лицето и? с облечените си в ръкавици ръце, усещаше

гладката и? кожа под дебелия вълнен пуловер. Господи, само да можеше

да махне тия ръкавици, но ако го стореше, щеше да е загубен и цялата

страст щеше да се стопи в онзи смут. Отчаяно искаше да задържи този

момент, отчаяно. Тя бе решила, че: така глупаво се бе уплашила, че: - Да, да, искам - каза той, - как можа да си помислиш, че не

искам, че не бих: как можа да си го помислиш? Прегърни ме, Роуан, прегърни ме силно. Аз съм тук. С теб съм, да.

Разплакана, тя се отпусна в прегръдката му. Ръката и? се стрелна

към колана му, към ципа на панталона, но това бяха непохватни, неуспешни жестове. От гърдите и? се отрони тих стон. Чиста болка. Той

не можеше да издържи това.

Целуна я отново, целуна врата и? и главата и? се отпусна назад. Той

я вдигна и внимателно я пренесе през стаята и нагоре по металната

стълба, изкачваше бавно извивка след извивка и после влезе в огромна

и тъмна южна спалня. Свлякоха се на ниското легло. Той я целуна

отново, приглади косата и? назад, наслаждаваше се на допира и? дори

през ръкавиците, взираше се в затворените и? очи, в безпомощно

отворените и? устни. Когато дръпна пуловера и?, тя му помогна, и