Ан Райс - Ве

мляко, прясно разрязани портокали, които блещукаха на слънцето, бекон и наденица, както и топли кифли, току-що извадени от фурната.

Наля кафе и портокалов сок. Цели пет минути той яде, без да

продума. Никога не бе изпитвал такъв глад. Един дълъг миг се взира в

кафето. Не, не искаше бира и нямаше да пие. Изпи кафето и тя напълни

отново чашата му.

- Това е просто прекрасно - каза той.

- Остани и ще ти приготвя вечеря, и закуска утре сутрин.

Той не отговори. Взря се в нея за миг, опитваше се да не вижда

само хубостта и обекта на голямото си желание, а да я види такава, каквато е. Естествено руса, помисли си той, гладка, без почти никакъв

мъх по лицето и ръцете. И прекрасни тъмни пепеляви вежди, тъмни

мигли, които караха очите и? да изглеждат още по-сиви. Всъщност тя

имаше лице на монахиня. Нито помен от грим, дългата и? пълна уста му

изглеждаше някак непорочна, като устните на малките момиченца, преди да започнат да слагат червило. Искаше му се да стои тук с нея

вечно:

- Но ти все пак ще заминеш - каза тя.

Той кимна.

- Трябва.

Роуан се замисли.

- Ами виденията? - попита. - Не искаш ли да поговорим за тях?

Той се поколеба.

- Всеки път, щом се опитам да ги опиша, се вбесявам и

отблъсквам хората.

- Мен няма да отблъснеш - каза тя. Сега изглеждаше доста

сдържана, с кръстосани пред гърдите ръце, с красиво разрошена коса, с

димящо кафе на масата пред нея. Сега приличаше повече на

решителната и силна жена, която бе срещнал вечерта.

Вярваше на думите и?. И все пак бе виждал изражение на неверие и

дори безразличие по толкова много лица. Облегна се в стола и се

загледа навън за момент. Всички възможни кораби в света се бяха

събрали в този залив. Виждаше и чайките, които летяха над

пристанището на Сосалито като миниатюрни късчета хартия.

- Зная, че това преживяване отне много време - каза той, - но

всъщност самото време не съществуваше - погледна я. - Знаеш какво

имам предвид. Като някога, когато хората са били примамвани от

малкия народ . Нали се сещаш, изчезвали и прекарвали един ден с

малкия народ, а когато се връщали в селата си, разбирали, че ги е

нямало петдесет години.

Тя се засмя тихо.

- Това да не е някаква ирландска приказка?

- Да, чух я от една стара монахиня ирландка. Тя обичаше да ни

разказва такива страхотии. Казваше и че в Гардън Дистрикт в Ню

Орлиънс има вещици и че те ще ни откраднат, ако се разхождаме по

онези улици: - Спомни си колко мрачни бяха тези улици, колко

мрачно красиви, сякаш извадени от <���Ода за славея>, <���Стаен, аз

слушам:>. - Съжалявам: умът ми блуждае.

- Продължавай.

- Мисля, че щях да се върна и да оживея дори да бях отказал да

сторя каквото искаха от мен. Но аз исках тази мисия, исках да изпълня

задачата. И сякаш: сякаш всичко, за което ме молеха, всичко, което

ми разкриха, е свързано с моето минало, с това, което съм бил. Беше

толкова поглъщащо. Разбираш ли ме?

- Има причина да изберат теб.

- Да, точно така е. Аз съм човекът за това, заради онова, което

бях. Няма грешка. Зная, че отново говоря като откачен. Много ме бива

в това, няма спор. Приказки на шизофреник, който чува гласове, които

му казват да спаси света. Знаеш ли какво говорят приятелите ми за

мен?

- Какво?

Той намести очилата си и разцъфна в най-хубавата си усмивка.

- Майкъл не е толкова глупав, колкото изглежда.

Тя се засмя, прекрасен смях.

- Не изглеждаш глупав. Просто изглеждаш твърде добре, за да е

истина. - Тя изгаси цигарата си. - Но ти знаеш колко си хубав. Не е

нужно да ти го казвам. Какво друго можеш да си спомниш?

Той се поколеба, определено бе наелектризиран от последния

комплимент. Имаше ли време да идат отново в леглото? Не, нямаше.

Скоро трябваше да хване самолета.

- Нещо за портал - каза той. - Сигурен съм. Но пак не мога да

си го спомня. Всичко избледнява с времето. Но зная, че имаше и

някакъв номер. И някакво бижу. Красиво бижу. Дори не мога да кажа, че сега си спомням. По-скоро е нещо като вяра. Но вярвам, че всички

тези неща имат нещо общо с онова. Имат нещо общо с отиването ми у

дома, с усещането, че трябва да направя нещо ужасно важно и че Ню

Орлиънс е част от него, и онази улица, по която обичах да се

разхождам като дете.

- Коя улица?

- Първа улица. Красива е, започва от Мегазин стрийт, близо до

нашата къща, и продължава към Чарлз авеню, около пет пресечки, намира се в старата част на града, която се нарича Гардън Дистрикт.