Ан Райс - Талтош

Бе вдигнал ръце така, сякаш удържаше с тях святата си мечта, а гласът му бе изгубил всяка нотка на истеричност. Очите му бяха ясни и почти спокойни.

Юри го наблюдаваше с подозрение.

Аш бе самото търпение, но за първи път Майкъл видя в очите му и дори зад усмивката някаква мрачна емоция.

- Тогава - настоя Гордън - ще видя онова, за което съм живял. Ще стана свидетел на чудото, което възпяват древните поети. Чудо, по-велико от всичко, което някога съм познавал, за което съм чел, което съм слушал, което мога да изразя с думи. Моля ви, подарете ми този последен момент, нека идем там. Не е далече. Едва на четвърт час оттук е - само няколко минути. А на Гластънбъри Тор аз ще я предам на теб, както баща предава дъщеря си, съкровището си, любимата ми Теса, за да се осъществи онова, което и двамата желаете.

Той замълча, все още вгледан отчаяно в Аш и някак дълбоко натъжен. Сякаш с тези си думи е показал, че вече напълно приема собствената си смърт.

Не обърна никакво внимание на погледа на Юри. Майкъл се чудеше на трансформацията, която бе настъпила у стареца. На силата на убеждението му.

- Гластънбъри - прошепна Стюарт. - Моля ви. Не тук. - И накрая поклати глава. - Не тук - повтори и замълча.

Изражението на Аш не се бе променило. А после внимателно, сякаш разкриваше ужасна тайна на някой много уязвим, почти със състрадание каза:

- Няма да има никакъв съюз, никакво поколение. - Замълча, после продължи: - Твоята красива Теса е стара. Пресъхнала е. Изворът и? е пресушен.

- Стара ли?! - Стюарт беше объркан, не можеше да повярва. - Стара! Луд ли си, как можа да го кажеш? - Обърна се безпомощно към Теса, която го гледаше без болка и разочарование в очите.

- Ти си луд - повтори Стюарт и извиси глас. - Виж я само! - изкрещя той. - Виж лицето и?, тялото и?. Тя е великолепна. Доведох те при такава красавица, че трябва да паднеш на колене и да ми благодариш! - Бе поразен, невярващ и все пак лека-полека се прекършваше.

- Лицето и? ще остане такова до деня на смъртта и? - каза Аш с обичайната мекота в гласа си. - Никога не съм виждал талтош с по-различно лице. Но косата и? е напълно бяла, не е останал и един тъмен кичур. Тя не излъчва никаква миризма. Попитай я. Хората са я използвали отново и отново. Или вероятно тя се е скитала по-дълго от мен самия. Утробата и? е мъртва. Изворът и? е пресъхнал.

Гордън не направи опит да протестира. Притисна устните си с ръце, сякаш се опитваше да потисне вик на болка.

Жената изглеждаше леко объркана, но почти не бе разстроена. Пристъпи напред и прегърна треперещия Гордън с дългите си ръце. После заговори на Аш:

- Съдиш ме за онова, което мъжете са ми причинили, задето ме използваха във всяко село, във всеки град, в който отивах. Задето през всичките тези години кръвта ми изтичаше отново и отново, докато не остана нищо?

- Не, не те съдя - каза Аш искрено, дори загрижено. - Не те съдя, Теса. Наистина.

- О! - Тя се усмихна лъчезарно, сякаш това бе повод за огромно щастие.

Обърна се внезапно към Майкъл и после към неясната фигура на Роуан, която стоеше близо до стълбището. Изражението и? излъчваше нетърпение и любов.

- Бях спасена тук от този ужас - каза тя. - Тук Стюарт ме обича целомъдрено. Тук е моето убежище. - Протегна ръце към Аш. - Ще останеш ли при мен, ще поговорим ли? - Дръпна го към центъра на стаята. - Ще потанцуваш ли с мен? Когато погледна очите ти, чувам музика. - Тя привлече Аш към себе си и каза развълнувано: - Така се радвам, че дойде.

Не погледна към Гордън, който бе сбърчил чело. Притиснал уста с пръсти, той отстъпи назад към един стар дървен стол. Седна в него, отпусна глава на твърдата облегалка и я извъртя немощно встрани. Духът го бе напуснал. Като че и самият живот го напускаше.

- Танцувайте с мен - повтори Теса. - Искате ли да танцувате? - Тя разпери ръце, отметна глава назад и развя косите си, които наистина не приличаха на безжизнените бели коси на старица.

Започна да се върти, докато дългата и? широка виолетова рокля не се завихри около нея във формата на камбанка. Теса танцуваше на пръсти. Краката и? бяха мънички и обути в пантофи.

Майкъл не можеше да откъсне очи от нея, от нежните въртеливи движения, от начина, по който пристъпваха краката и?, сякаш в ритуален танц.

За Гордън тази гледка явно беше много болезнена. Явно разочарованието му се бе оказало по-силно от жаждата за живот. Сякаш най-сетне му бе нанесен фаталният удар.

Аш също се взираше в Теса - вероятно трогнат, със сигурност притеснен и може би нещастен.