Ан Райс - Талтош

Роуан изглеждаше някак мрачна. Юри бе изумен. Изражението на Аш беше неразгадаемо. Гледаше как жената се приближава и застава под полилея, а светлината озарява косата и челото и?.

Като за жена, тя беше направо чудовищно висока.

Лицето и? бе съвършен овал, безупречно, подобно на лицето на Аш, но не така дълго и скулесто. Устата и? бе нежна и малка, очите, макар и големи, бяха плахи и със съвсем обичаен цвят - сини, обрамчени с дълги лъскави мигли. Като очите на Аш. Огромна бяла грива се спускаше по раменете и? и падаше надолу почти като магия, защото изглеждаше съвсем неподвижна и мека. Приличаше по-скоро на облак и бе така фина, че светлината я правеше прозрачна.

Жената бе облечена с виолетова рокля, красиво набрана точно под гърдите. Ръкавите бяха богати, старомодни, събрани над лактите, а после отново бухваха и бяха пристегнати над китките.

Майкъл се сети пак за Рапунцел или по-скоро за всяка романтична приказка, която някога бе чел - за селенията на приказни кралици и принцеси с голяма власт. Щом жената се приближи до Аш, Майкъл забеляза, че кожата и? е много бледа, почти бяла. Бузите и? бяха гладки, а устните и? леко лъщяха. Миглите и? се открояваха ярко около сияещите сини очи.

Тя се смръщи и на челото и? се появи бръчка. Приличаше на бебе, готово да се разреве.

- Талтош - прошепна тя, но без никаква тревога в гласа. Дори изглеждаше някак тъжна.

Юри въздъхна леко.

Гордън изглеждаше вкаменен от удивление, сякаш не бе очаквал да стане свидетел на подобна среща. За миг дори се подмлади, очите му грейнаха от любов и екстаз.

- Това ли е твоята женска? - попита тихо Аш. Той се взираше в нея и дори се усмихваше леко, но не пристъпи да я поздрави, нито да докосне протегнатата и? ръка. Говореше съвсем бавно. - Това ли е женската, заради която си убил Аарън Лайтнър, заради която се опита да убиеш Юри, заради която на всяка цена искаше да намериш мъжки талтош?

- Какво говориш?! - рече Гордън боязливо. - Ако посмееш да я нараниш с думи или с дела, ще те убия.

- Не мисля - отвърна Аш. - Скъпа моя - обърна се той към жената, - разбираш ли ме?

- Да - рече тихо тя, а гласът и? звънна като камбанка. Потрепери и протегна ръце напред като в религиозен екстаз. - Талтош - каза отново, поклати леко глава и се смръщи някак отчаяно.

Дали и обречената Емалет е била толкова красива и женствена?

Майкъл с ужас си спомни как лицето на Емалет се сгърчи, щом куршумите я поразиха, и я видя отново да полита назад! Затова ли плачеше Роуан сега или просто бе уморена и изумена - очите и? се бяха навлажнили, докато гледаше как Аш се взира в жената, а тя в него. Какво ли значеше за нея всичко това?

- Красивата Теса - каза Аш и леко вдигна вежди.

- Какво не е наред? - попита Гордън. - Нещо не е наред и за двамата, нали? Кажете ми. - Той се приближи, но спря, очевидно не искаше да застава между тях. Гласът му бе дълбок и изпълнен с мъка. Като на оратор или на човек, който знае как да развълнува слушателите си. - Господи, не си го представях така - тук, сред хора, които не могат да схванат значението на всичко това.

Беше прекалено завладян от емоции, за да се преструва. Жестовете му вече не бяха истерични, а трагични.

Аш все така стоеше на мястото си и се усмихваше на Теса. После кимна от удовлетворение, когато малката и? устичка се разтвори в усмивка.

- Много си красива - прошепна той и вдигна ръка към устните си, целуна пръстите си и леко докосна бузата и?.

Тя въздъхна, протегна дългата си шия и остави косата и? да се спусне назад. После посегна към него и той пое ръцете и?. Целуна я, но без никаква страст.

Гордън застана между тях, прегърна Теса през кръста с лявата си ръка и леко я дръпна назад.

- Не тук, моля ви. Не го превръщайте в бордей.

Той остави Теса и се приближи до Аш със събрани за молитва ръце. Гледаше го без никакъв страх, сякаш вече нехаеше за собствения си живот.

- Кое място е подходящо за брак между талтоши? - попита той почтително с дълбок и умоляващ глас. - Може би на някое свято място в Англия, там, където пътят на свети Михаил се спуска от билото на хълма, там, където все още стоят руините на кулата на древната църква на светеца?

Аш го погледна почти тъжно, сдържано.

- Нека ви заведа там - продължи Гордън. - Позволете ми да видя сватба на талтоши на Гластънбъри Тор! - Гласът му затихна и той заговори по-бавно. - Ако видя това, ако видя чудото на раждането на светата планина, там, където самият Христос е дошъл в Англия - където са поваляни стари богове и издигани нови, където е проливана кръв в защита на светостта - ако видя раждането на ново поколение, което идва на бял свят съвсем пораснало и готово да прегърне родителите си, самият символ на живота, тогава за мен вече няма да има значение дали ще умра.