Ан Райс - Талтош

Разбира се, ти сам уби трима души. А този лъжлив кучи син, този откачен, който твърдеше, че държи под ключ богиня, бе убил Аарън.

Излизаха от малкото селце, което бързо изчезна в сгъстяващия се мрак. Колко нежна и спокойна бе местността тук. При други обстоятелства щеше да помоли да спрат, за да се разходи покрай шосето.

Когато се обърна настрани, с изненада видя, че Роуан го гледа. Седеше извърната и бе опряла крак на седалката точно зад него, явно за да може да го вижда. Полуголите и? крака изглеждаха великолепно, но какво от това? Тя бе дръпнала полата си прилично. Виждаше се малка част от обутото в найлонов чорап бедро.

Той протегна ръка зад облегалката и я сложи на рамото и?. Тя не се възпротиви, само го погледна с огромните си тайнствени сиви очи и го дари с доста интимна усмивка.

Беше я избягвал в селото и сега се зачуди защо. Защо? Импулсивно реши да направи нещо грубо и вулгарно.

Наведе се напред, хвана я за тила и я целуна бързо. После се отпусна назад. Тя можеше да се възпротиви, но не го направи. Устните и? докоснаха неговите и той усети остра болка, която прерасна във възбуда. Обичам те! Господи, дай ни още един шанс!

И още щом осъзна грубостта на постъпката си, той си даде сметка, че изобщо не бе говорил с нея; бе говорил на себе си за нея.

Седна назад и се загледа през предното стъкло, към небето, което се смрачаваше и губеше порцелановия си блясък. Отпусна глава настрани и затвори очи.

Нищо не можеше да попречи на Роуан да се влюби в това същество, което не можеше да и? направи дете. Нищо, освен брачната и? клетва и волята и?.

Майкъл осъзна, че не е сигурен и в двете. Вероятно никога вече няма да бъде сигурен.

След двайсетина минути съвсем се смрачи. Фаровете на колата пробиваха мрака по магистралата, която приличаше на всяка друга магистрала по света.

Накрая Гордън заговори. Каза им да завият вдясно и после веднага вляво.

Колата излезе от откритата местност и се озова сред тъмни дървета - букове и дъбове, дори и малко цъфнали плодни дръвчета, които не се виждаха ясно. Цветчетата изглеждаха розови на светлината на фаровете.

След втория завой пътят вече не бе асфалтиран. Гората ставаше по-гъста. Може би това бяха останки от столетна гора, гората на друидите, която навремето се бе разпростирала в цяла Англия и Шотландия, вероятно и цяла Европа. Гора, която Юлий Цезар бе прочистил така безмилостно, че боговете на враговете му е трябвало или да избягат, или да умрат.

Луната бе приказно ярка. Виждаше се малък мост, а после още един завой. Минаваха по брега на малко спокойно езерце. От другата му страна се издигаше кула, вероятно норманско укрепление. Гледката бе така романтична, че поетите от миналия век със сигурност са били луди по това място. Вероятно дори я бяха построили и тя бе една от красивите имитации, пръснати навсякъде, както възродилата се напоследък любов към готиката бе трансформирала архитектурния стил по света.

Но щом се приближиха, щом завиха към кулата, Майкъл я видя по-добре и осъзна, че наистина е кръгла норманска кула, поне на три етажа. Прозорците бяха осветени. Долната част на сградата бе затулена от дървета.

Да, беше истинска норманска кула - бе виждал такива като студент, докато скиташе по туристическите маршрути из цяла Англия. Вероятно в някоя събота, която вече не помнеше, бе видял и точно тази кула.

Не, не беше много вероятно. Езерото, гигантското дърво вляво, всичко изглеждаше почти съвършено. Сега се виждаха и основите на голямата постройка, които бяха доста порутени от дъждовете и вятъра и забулени от див бръшлян.

Продължиха през горичка от млади дъбове и кулата се скри от поглед. Появи се отново изненадващо близо и Майкъл видя, че пред нея са спрени две коли, а отстрани на голямата порта светят електрически крушки.

Всичко изглеждаше много цивилизовано и пригодено за живот. Но беше великолепно запазено, ненакърнено с каквато и да било съвременна намеса. Бръшлянът се извиваше по покрития с хоросан камък и пълзеше нагоре по обикновената арка над портала.

Никой не продумваше.

Шофьорът най-сетне спря колата на малка, покрита с чакъл алея. Майкъл веднага излезе и се огледа наоколо. Видя тучна дива английска градина, която продължаваше към езерото и гората, цветята в лехите бяха на път да разцъфнат. Той различаваше смътните им силуети, но мракът пречеше да ги види ясно. Колко ли красиво бе по изгрев?

Дали щяха да дочакат слънцето тук?

Огромна лиственица се възправяше между тях и кулата - вероятно едно от най-старите дървета, които бе виждал.