Ан Райс - Талтош

- Нима не се страхувате от Старшите?

- Няма причина да се страхуваме от тях - каза Томи. - Прихващането на докладите продължава да работи перфектно. Както винаги.

- Стюарт, ние се поучихме от грешките си - продължи Марклин. - Но вероятно всичко е имало защо да се случи. Не говоря в сантиментален смисъл. Виж обаче цялата картина. Всички, които ни създаваха пречки, са мъртви.

- Не бъди толкова циничен. А какво ще кажете за директора на ордена?

Томи сви рамене.

- Маркус не знае нищо. Освен че много скоро ще може да се оттегли доста забогатял. Така и не успя да подреди пъзела. Никой няма да успее. В това се крие красотата на целия план.

- Имаме нужда най-много от още няколко седмици - каза Марклин. - Просто за да се защитим.

- Не съм сигурен - рече Томи. - Най-умното сега ще е веднага да преустановим подслушването. Научихме всичко, което орденът знае за семейство Мейфеър.

- Не бързай толкова и недей да си така самоуверен! - каза Стюарт. - А какво ще стане, когато твоите фалшиви кореспонденции бъдат разкрити?

- Имаш предвид нашите фалшиви кореспонденции? - отбеляза Томи. - В най-лошия случай ще настъпи малко объркване, дори може да се проведе разследване. Никой обаче няма да успее да проследи нито писмата, нито подслушването на разговорите до нас. Ето защо е много важно да си останем верни послушници в ордена и да не събуждаме подозрения.

Томи погледна за миг Марклин. Да, нещата потръгваха. Стюарт се държеше съвсем различно. Отново даваше нареждания… е, почти.

- Всичко стана по електронен път - каза Томи. - Няма никакво физическо доказателство, освен няколко купчини папки в апартамента ми в «Риджънт парк». Само ние тримата знаем за тях.

- Стюарт, имаме нужда от водачеството ти! - обади се Марклин. - Сега навлизаме в най-вълнуващата фаза.

- Замълчете! Нека ви погледам, нека помисля.

- Моля те, Стюарт - настоя Марклин. - Виж ни, ние сме смели и млади, млади и глупави вероятно, но пък не ни липсва кураж.

- Марк иска да каже - намеси се Томи, - че позициите ни сега са по-добри, отколкото сме очаквали. Ланцинг застреля Юри, после самият той загина. Столов и Норган ги няма. Те и без това бяха някакво недоразумение и знаеха твърде много. Мъжете, наети да убият останалите, не знаят за нас. А ние сме тук, където започна всичко, в Гластънбъри.

- И Теса е в ръцете ти. За нея знаем само ние тримата.

- Красиви слова - прошепна Стюарт. - Ето какво ми пробутвате сега, красиви слова.

- Поезията е истина, Стюарт - каза Марклин. - Тя е върховната истина, а красноречието е нейният атрибут.

Замълчаха. Марклин трябваше да помогне на Стюарт да слезе от хълма. Той го прихвана през кръста и с голямо облекчение установи, че не среща съпротива.

- Да слизаме, Стюарт - каза Марклин. - Да идем да вечеряме. Измръзнахме и сме гладни.

- Ако можехме да върнем нещата назад - каза Томи, - щяхме да постъпим иначе. Нямаше нужда да убиваме, но понякога това е твърде голямо предизвикателство - да постигнеш целта, без да нараниш никого.

Стюарт изглеждаше потънал в мисли, затова погледна Томи само за миг. Вятърът отново се надигна, беше пронизителен. Марклин потрепери. Щом на него му бе така студено, как ли се чувстваше Стюарт? Трябваше да се приберат в хотела. Трябваше да вечерят заедно.

- Ние вече не сме отделни личности, Стюарт - рече Марклин. Гледаше към града и усещаше, че и двамата са приковали поглед в него. - Когато се събрахме заедно, ние се сляхме в една личност, която никой от нас не познава достатъчно. Изцяло друго същество, на което трябва да бъде дадено различно име, защото е нещо повече от сбора от нас тримата. Вероятно ще трябва да се научим да го контролираме по-добре. Но да го унищожим точно сега? Не, не можем да го сторим. Ако го направим, всеки ще предаде останалите. Това е горчива истина, но смъртта на Аарън няма никакво значение.

Бе изиграл последната си карта. Бе изрекъл най-лошото от всичко, което можеше да изрече. Под камшика на ледения вятър, без да осъзнава какво говори, оставил се изцяло на инстинкта си. Най-сетне погледна към своя учител и към приятеля си и видя, че са впечатлени от думите му, вероятно много повече, отколкото се бе надявал.

- Да, именно това отделно, четвърто същество, уби моя приятел - каза Стюарт тихо. - В това си прав. А ние тримата знаем, че властта и бъдещето на това четвърто същество са невъобразими.

- Точно така - промърмори Томи.

- Смъртта на Аарън обаче е нещо ужасно, ужасно! Никога не смейте да ми говорите за нея така и никога, никога не говорете за нея така пред когото и да било.