Ан Райс - Талтош

Марклин се приближи към него и много колебливо положи ръце на раменете му. Вече бе доста по-висок от Стюарт, който се бе смалил с остаряването. Марклин се наведе към ухото му и прошепна:

- Стюарт, жребият бе хвърлен, когато се отървахме от учените. Няма връщане назад. А лекарят…

- Не - прошепна Стюарт и поклати глава. Очите му бяха присвити и втренчени във върха. - За смъртта на тези хора можеше да бъде обвинен самият талтош, не разбирате ли? В това се криеше цялата прелест. Талтошът анулира смъртта на двамата мъже, които можеха да се възползват от разкритията, до които имаха достъп!

- Стюарт - каза Марк, като мислено отбеляза, че старецът не се опитва да се отдръпне от леката му прегръдка. - Трябва да разбереш, че Аарън стана наш враг, когато се превърна и в официален враг на Таламаска.

- Враг ли? Аарън никога не е бил враг на Таламаска. Вашето фалшиво отлъчване разби сърцето му.

- Стюарт - замоли се Марклин, - сега вече зная, че това отлъчване беше грешка, но единствената ни грешка.

- Нямахме избор - каза спокойно Томи. - Иначе рискувахме да бъдем разкрити всеки момент. Сторих каквото трябваше и то с пълното убеждение, че съм прав. Не можех да продължавам да водя онази фалшива кореспонденция между Старшите и Аарън. Идваше ми твърде много.

- Признавам, че беше грешка - рече Марклин. - Единствено лоялността към ордена можеше да накара Аарън да мълчи за всичко, което бе видял или заподозрял. Но ако сме сторили грешка, сторили сме я заедно, Стюарт. Трябваше да премахнем Аарън и Юри Стефано. Трябваше да затегнем хватката си, да продължим играта по-умело.

- Играта и без това бе твърде сложна - каза Стюарт. - Предупреждавам ви. Томи, ела насам. Предупреждавам и двама ви! Не предприемайте нищо срещу семейство Мейфеър. Вече направихте достатъчно. Унищожихте най-прекрасния човек, когото познавам, и то за такава нищожна цел, че небесата със сигурност ще стоварят върху ви отмъщението си. Но заради онова, което още ни свързва, не предприемайте нищо срещу семейството!

- Опасявам се, че вече го сторихме - каза Томи с обичайния си практичен маниер. - Аарън Лайтнър наскоро се ожени за Беатрис Мейфеър. Освен това бе станал доста близък с Майкъл Къри - както и с останалите от семейството - така че и да не се бе оженил, нещата щяха да са същите. Все пак тази женитба скрепи отношенията му с Мейфеър още повече, създаде свещена връзка. Той се превърна в един от тях.

- Моли се да грешиш - каза Стюарт. - Моли се да грешиш, за бога! Навлечеш ли си гнева на вещиците Мейфеър, и Господ не може да ти помогне.

- Стюарт, нека помислим какво трябва да направим сега - каза Марклин. - Нека слезем от хълма и се приберем в хотела.

- Никога. Там могат да ни чуят! Никога.

- Стюарт, заведи ни при Теса. Нека поговорим там - настоя Марклин. Това бе ключов момент и той го знаеше. Щеше му се да не бе произнасял името на Теса, не още. Щеше му се да не бе избързвал толкова.

Стюарт се вгледа в тях със същото порицание и отвращение. Томи стоеше непоклатим, със сключени пред тялото ръце. Твърдата яка на палтото му бе вдигната, за да прикрива устата, и сега се виждаха само неговите равнодушни, спокойни очи.

Марклин обаче бе разстроен почти до сълзи, или поне така си мислеше. Всъщност не помнеше някога да е плакал.

- Може би не е сега моментът да я видим - рече той, нетърпелив да поправи грешката си.

- Може би никога вече няма да я видите - каза Стюарт тихо, очите му бяха разширени и замислени.

- Не говориш сериозно - рече Марк.

- Ако ви заведа при Теса, какво ще ви спре да ликвидирате и мен?

- Стюарт, не говори така. Как може да ти хрумне подобно нещо? Ние не сме безбожници. Просто сме отдадени на обща цел. Аарън трябваше да умре. Юри също. Той и без това не беше истински член на ордена. Напусна така лесно и бързо!

- Да, но и вие никога не сте били истински членове, нали? - попита Стюарт. Вече звучеше по-твърдо.

- Ние сме отдадени на теб и винаги сме били - каза Марклин. - Стюарт, губим ценно време. Добре, не ни води при Теса. Това няма да разклати вярата ни в нея. Ще продължим напред към целта. Не можем да постъпим другояче.

- И каква е сега целта ни? - попита Стюарт. - Лашър вече го няма, сякаш никога не е съществувал! Или се съмнявате в думите на човека, който преследва Юри по суша и море, за да го застреля?

- Лашър вече е недостижим за нас - каза Томи. - Мисля, че всички сме наясно с това. Думите на Ланцинг не могат да се интерпретират по друг начин. Но Теса е в ръцете ти - истинска, както в деня, когато си я открил.