Ан Райс - Талтош

- Ти го излекува и вероятно това е било предназначението ти. Някой ден може да си поговорим за твоите сънища, за грамофона, който се е появил в салона.

- Значи Майкъл ти е казал.

- Не, ти ми каза. Постоянно мислиш за това, спомняш си валса от «Травиата», призрака на Жулиен, който ти казва да го направиш. Но това не е важно за мен. Просто искам да не се тревожиш дали те мразя. Трябва да бъдеш силна, нали си наследницата, особено при настоящата ситуация. Не може да се притесняваш за глупости.

- Да, права си. Ти наистина не ме мразиш. Зная го.

- Можеше да го разбереш и по-рано - каза Роуан. - Ти си по-силна от мен. Да четеш мислите и да разгадаваш емоциите на хората си е почти измама. Като дете мразех това. Плашеше ме. То плаши повечето надарени деца. Но по-късно се научих да го използвам неусетно, почти несъзнателно. Изчакай секунда, след като някой ти е говорил нещо, особено ако е объркващо. Изчакай и ще разбереш какво чувства той.

- Права си, така е, опитвала съм.

- Ще става все по-лесно и по-силно. Мисля дори, че с това, което вече знаеш, за теб ще е по-лесно. Мен ме смятаха за отвратително нормална, за способен ученик със страст към науката, израснах обградена от лукс, имах всички придобивки на единствено дете на богати родители. А ти знаеш коя си.

Замълча. Извади още една цигара от пакета на масата.

- Имаш ли нещо против да запаля?

- Не, изобщо - отвърна Мона. - Винаги съм харесвала миризмата на цигари.

Но Роуан върна цигарата в пакета и остави запалката до него.

После погледна Мона - за миг лицето и? стана някак сурово, сякаш бе потънала в мисли и бе забравила да скрие вътрешната си студена сила.

Погледът и? бе така хладен и спотаено гневен, че за секунда тя заприлича на същество, лишено от пол. Със същия успех пред Мона можеше да стои мъж, просто човек със сиви очи, тъмни прави вежди и руса коса. Можеше да е и ангел. Разбира се, това беше красива жена. Мона бе така заинтригувана и развълнувана от всичко това, че не можеше да откъсне поглед.

Но изражението на Роуан се смекчи почти веднага, вероятно нарочно.

- Отивам в Европа - каза тя. - Ще отсъствам за известно време.

- Защо? Къде отиваш? - попита Мона. - Майкъл знае ли?

- Не - отвърна Роуан. - И когато разбере, отново ще го заболи.

- Роуан, не можеш да му причиниш това, почакай малко. Защо заминаваш?

- Защото се налага. Само аз мога да разреша мистерията около Таламаска. Само аз мога да разбера защо Аарън умря.

- Ами Майкъл? Трябва да го вземеш със себе си, трябва да му позволиш да ти помогне. Ако и този път го изоставиш, ще му трябва нещо много повече от тринайсетгодишна девойка, за да спаси егото му и мъжеството, което му е останало.

Роуан я слушаше замислена.

Мона на мига съжали за думите си, но след миг реши, че не се е изразила достатъчно силно.

- Да, ще го заболи - каза Роуан.

- О, сигурно се шегуваш - отвърна Мона. - Може пък този път да не те чака да се завърнеш.

- А ти какво би направила на мое място? - попита Роуан.

На Мона и? бе необходима само една секунда, за да осъзнае въпроса. Отпи отново от портокаловия сок и блъсна чашата встрани.

- Наистина ли искаш да знаеш?

- Да, няма друг, на когото бих искала да задам този въпрос.

- Вземи го с теб в Европа. Защо не? Защо да стои тук?

- Има си причини - отвърна Роуан. - Той единствен разбира същността на заплахата, която грози това семейство. Пък и трябва да мисля за неговата безопасност. Не се знае колко критично е положението.

- Безопасност ли? Ако онези от Таламаска решат да го убият, ще знаят къде да го намерят, ако все виси в тази къща. Освен това не забравяй и за собствената си безопасност. Само ти и Майкъл знаете какво точно става. Нима няма да имаш нужда от него? Нима наистина се готвиш да заминеш сама?

- Няма да бъда сама, ще бъда с Юри.

- Какво?

- Той се обади тази сутрин, преди малко.

- Защо не ми каза?

- Нали сега ти казвам - отвърна хладно Роуан. - Беше само преди няколко минути. Обади се от телефонна кабина в Лондон. Убедих го да се срещнем на летище «Гетуик». Заминавам след няколко часа.

- Трябваше да ме извикаш, Роуан, трябваше…

- Чакай, Мона. Юри се обади, за да те предупреди да стоиш близо до семейството и да си винаги с охрана. Това е важното в случая. Той смята, че има хора, които ще се опитат да се доберат до теб. Беше много сериозен. Не поиска да каже нищо повече. Спомена нещо за генетичните изследвания, че има хора, които имат достъп до тях и смятат, че ти си най-могъщата вещица в рода.

- Е, добре, може и да съм. Разбрах това преди доста време, но, Роуан, ако те преследват вещици, защо не преследват теб?