Ан Райс - Талтош

Роуан не каза нищо.

- Бил е мъжът, нали? Дошъл е за мен, след като е бил с мама. Сигурно е било така. Когато се е опитал да влезе, аз се събудих. После отидох да я видя, а тя бе вече мъртва.

- Миризмата силна ли беше?

- Много. Понякога още я усещам в салона и в спалнята горе. А ти?

Роуан не отговори.

- Искам да направиш нещо - каза след малко.

- Какво?

- Не казвай на Майкъл за бебето, докато не си направиш истински тест. Сигурно има някой, с когото да споделиш, нали, някой, който да ти е като майка? Сигурно има.

- Не се притеснявай за това - каза Мона. - Имам си таен гинеколог, аз съм на тринайсет.

- Разбира се - каза Роуан. - Виж, каквото и да се случи, аз ще се върна тук, преди да се наложи да кажеш на когото и да било.

- Да, надявам се. Няма ли да е невероятно, ако успееш да приключиш толкова бързо? Ами ако не се върнеш и ние с Майкъл никога не разберем какво се е случило с теб или с Юри?

Роуан явно се замисли върху тази възможност и накрая сви рамене.

- Ще се върна - каза тя. - И още едно предупреждение, ако нямаш нищо против.

- Хайде, давай.

- Ако кажеш на Майкъл за това бебе и после по някаква причина решиш да го махнеш, ще го убиеш. Вече на два пъти е бил лишаван така от детето си. Ако имаш и най-малкото съмнение, не му казвай, докато не си уверена.

- Нямам търпение да му кажа. Мога да ида при лекаря на преглед още този следобед. Ще и? кажа, че съм съсипана и не мога да чакам. Тя ми е свикнала. Ако тестовете се окажат положителни, нищо няма да ме спре да му кажа. И нищо, ама наистина нищо няма да ми попречи да родя това дете.

Понечи да стане, когато осъзна какво е казала и че Роуан никога вече няма да изпита тази дилема. Но тя като че не бе засегната от думите и? и със сигурност не изглеждаше разстроена. Изражението и? бе съвсем спокойно. Гледаше цигарите.

- А сега се разкарай оттук, за да мога да изпуша една цигара, става ли? - каза Роуан с усмивка. - После ще се оправим с Майкъл. Имам час и половина до самолета.

- Роуан… аз много съжалявам за онова, което сторих с него. Но не мога да не се радвам за детето.

- Аз също - каза Роуан. - Ако след всичко това Майкъл се сдобие с дете и с неговата майка, която да обича, е, тогава може би ще намери начин да ми прости всичко с времето. Но помни. Аз още съм негова съпруга, Йезавел. За теб са смарагдът и бебето. Но Майкъл е още мой.

- Става - отвърна Мона. - Наистина те харесвам, Роуан. Наистина, наистина те харесвам. И не само защото си моя братовчедка. Ако не бях бременна, щях да те убедя да ме вземеш със себе си, заради теб самата и заради Юри, заради всички останали.

- И как щеше да ме убедиш, Мона?

- Как се изрази ти? И аз си имам тайни оръжия.

Те се вгледаха една в друга, после Роуан бавно кимна и се усмихна.

Седем

Хълмът беше кален и студен. Марклин никога не би го изкачил зиме или лете, ако не обичаше толкова да стои на Уайриол Хил, до свещения бодлив храст, и да гледа надолу, към чудатия и живописен град, наречен Гластънбъри11. Околността бе потънала в зеленина, дори през зимата, но сега зеленото бе още по-ярко, защото бе пролет.

Марклин беше на двайсет и три, много светъл, с руса коса и светлосини очи. Имаше фина чиста кожа, която лесно измръзваше. Носеше палто с вълнена подплата и кожени ръкавици. На главата си имаше малка вълнена шапка, която прилепваше добре и топлеше повече, отколкото се очакваше от подобен малък атрибут.

Той бе на осемнайсет, когато Стюарт ги доведе тук - двамата с Томи. Тогава бяха любопитни студенти, влюбени в Оксфорд, влюбени в Стюарт и нетърпеливи да чуят всяка дума, която се откъсваше от устните му.

През цялото време в Оксфорд те редовно посещаваха това място. Наемаха малки, уютни стаи в хотел «Джордж и пилигримите» и тръгваха заедно по Хай стрийт в търсене на книжарници и магазини, в които се продаваха кристали и карти таро. Доверяваха си шепнешком тайните си проучвания, за чисто научния си подход към неща, които останалите смятаха за митологични. Местните вярващи, наричани ту хипита, ту ню ейдж фанатици, или пък бохеми и артисти, които бяха привлечени от очарованието и спокойствието на това място, не ги интересуваха изобщо.

Те искаха да разчетат миналото бързо, с всички възможни средства. А Стюарт, техният учител по древни езици, бе и техен жрец, магическата им връзка с истинското светилище - библиотеката и архивите на Таламаска.

Миналата година, след като бе открита Теса, те се намираха на Гластънбъри Тор12, когато Стюарт им каза: «Във вас двамата аз открих всичко, което някога съм търсел в един учен, в ученик, в послушник. Вие сте първите, на които наистина искам да предам всичко, което знам».