Ан Райс: Талтош

- Аз те познавам - прошепна тя и потърка чело в гърдите му. - Познавам и твоята миризма, знам всичко, което си видял, познавам миризмата на вятъра на Либърти стрийт и как изглеждаше къщата, когато за първи път влезе в нея. Знам как я промени. Познавам видовете дървесина, инструментите и какво е да нанасяш лака, да чуваш как четката се плъзга по дървото. Знам и какво е да се давиш, да ти е студено, да те стоплят, да виждаш призраци на вещици. Те са най-страшните, най-силните, освен може би призрака на талтош. Вещици и талтош, със сигурност в теб дреме един от нас, чака да излезе, да бъде прероден, да възроди расата ни. О, мъртвите знаят всичко. Не разбирам защо не говорят. Защо той не дойде при мен, защо и другите не дойдат? Те само танцуват в спомените ми и казват неща, които имат значение за тях. Татко, татко, обичам те.

- И аз те обичам - прошепна той и притисна ръка към главата и?. Усети, че е започнал да трепери.

- И ти знаеш - рече тя, като погледна към него, сълзите се стичаха по бузите и?. - Ти знаеш, татко, че един ден аз ще поема контрола над всичко.

- Как така? - попита той спокойно, гърлото му се беше свило.

- Защото така трябва да стане - каза тя със същия искрен и разгорещен шепот. - Аз се уча много бързо, аз съм много силна, аз вече знам много. И когато те излязат от утробата ми, а те ще дойдат, както аз дойдох чрез мама и чрез теб, те ще имат тази сила, това знание, спомените на човеци и на талтоши. Ние се научихме от теб на амбиция. А човеците ще бягат от нас, когато разберат. Те ще бягат и светът… светът ще рухне. Не мислиш ли, татко?

Той трепереше вътрешно. Чуваше гласа на Аш. Погледна към Роуан - изражението и? бе напълно безстрастно.

- Писано ни е да живеем заедно - каза той. Наведе се и докосна с устни челото на Мориган. Кожата и? миришеше на бебе - свежо и сладко. - Всички млади мечтаят да управляват, да доминират. А тираните в историята са все хора, които не са успели да пораснат - каза той. - Но ти ще пораснеш. Ще научиш всичко, което ще можем да ти дадем.

- Да бе, това ще е голяма работа - обади се Мери Джейн и скръсти ръце.

Той се втренчи в нея, изумен от грубостта и?, и от начина, по който тя се изсмя и поклати глава. Погледна и към Роуан - очите и? отново бяха зачервени и тъжни, тя се извърна леко встрани и се втренчи в странната си дъщеря, а после в Мона. Той не видя шок и изненада единствено на лицето на Мона - видя страх, премерен, контролиран страх.

- Сега Мейфеър са моето семейство - прошепна Мориган. - Семейство на ходещи бебета, нима не разбирате?

Всички най-могъщи трябва да се съберат. Компютърните файлове трябва да бъдат прегледани. Всички, които носят необходимите гени, трябва да се съвкупят веднага. Докато съотношението между талтоши и хора в рода не се изравни, поне дотолкова. А после ще живеем заедно… Мамо, аз трябва да поработя. Трябва да прегледам отново файловете в компютъра.

- Я сядай - обади се Мери Джейн.

Мориган се втренчи право в Роуан и попита:

- Какво мислиш и чувстваш?

- Трябва да се научиш да живееш като нас и може би някой ден ще разбереш, че това е твоят начин. В нашия свят никой не е принуждаван да се съвкупява. Никой не се бори за изравняване на числеността. Но ти ще разбереш това. Ние ще те учим и ти ще учиш нас.

- И няма да ме нараните?

- Не можем. Не бихме го направили - каза Роуан. - Не искаме да го правим.

- А онзи мъж. Онзи, който е оставил миризмата си по вас. Той също ли е сам?

Роуан се поколеба, после кимна.

Мориган се вгледа в очите на Майкъл.

- Съвсем сам, като мен?

- Дори повече - отвърна той. - Ти имаш нас, твоето семейство.

Тя стана и косата и? се развя. Докато прекосяваше стаята, се завъртя няколко пъти, а полите и? прошумоляха и отразиха красиво светлината.

- Не мога да чакам. Нямам търпение да го видя. Не мога да чакам. Само му кажете, моля ви. Оставям това на вас, оставям това на моето племе. Ела, Доли Джейн, ела, Мона. Време е да танцуваме. Мери Джейн, искаш ли да потанцуваш? А вие, Роуан, Майкъл?

Тя вдигна ръце и започна да се върти. Отпусна главата си назад, а косата и? сякаш стана още по-дълго. Затананика някаква песен, нещо, което Майкъл бе чувал и преди, вероятно от Теса. Теса, която бе обречена да живее сама, без да роди свое дете. Или пък Аш бе тананикал тази песен. Аш, който никога не би им простил, ако запазеха това в тайна от него. Аш, световният скиталец.

Тя падна на колене до Роуан. Двете момичета застинаха на мига, но Мона направи знак на Мери Джейн да почака.

Роуан не помръдна. Тя бе прегърнала коленете си с ръце и не потрепна, докато крехката девойка се приближаваше към нея. Мориган подуши бузите, шията, косата и?. После Роуан бавно се обърна и се взря в лицето и?.