Ан Райс - Талтош

Сърцето ми бе разбито, когато видях, че старата църква вече я няма, а на нейно място се издига огромна катедрала, зад самите порти на голям търговски град.

Бях се надявал да видя старата църква, но кой не би се впечатлил от тази могъща постройка и от величествения замък на графовете на Донелайт, който се издигаше като страж над цялата долина?

Аз се приведох, закрих глава с качулката си и като се подпирах на тояжка, слязох в града. С радост видях, че кулата ми още стои в долината, заедно с много от кулите, построени от моите хора.

Очите ми се изпълниха със сълзи на благодарност, когато разбрах, че и каменният кръг е още там, далече от бойниците на крепостта. Издигаше се както винаги сред високата трева - вечен символ на танцуващите талтоши, които някога се бяха събирали тук.

Големият шок дойде, когато влязох в катедралата и след като потопих пръсти в светената вода, вдигнах очи към витража на свети Ашлар.

Та на стъклото бях изобразен аз самият, облечен със свещеническо расо, с дълга гъста коса, каквато носех в онези дни. Образът се взираше в мен самия, в прототипа си, с тъмни очи, които толкова приличаха на моите, че се изплаших. Вцепенен от изненада, аз прочетох думите на латински под витража:

«Свети Ашлар, обичан от Христа

и Светата Богородица Дева,

който ще се върне отново.

Ще излекува болните,

ще успокои угнетените,

ще намали болката на онези,

които трябва да умрат.

Спаси ни

от вечния мрак,

прогони демоните от долината.

Бъди наш водач

към светлината.»

Плаках дълго, не можех да разбера как е възможно това. Помня, че без да преставам да куцукам, отидох до олтара и коленичих да се помоля. След това излязох и се отправих към хана.

Платих на един бард да изпее всички стари песни, които знае, но нито една не ми беше позната. Езикът на пиктите бе отмрял. Никой не знаеше какво пише на кръстовете в църковния двор.

Накарах барда да ми разкаже всичко, което знае за този светец.

А той ме попита дали наистина съм от скотите.

Нима никога не съм чувал за езическия крал на пиктите Ашлар, който покръстил цялата долина в името на Христа?

Нима никога не съм чувал за магическия извор, чрез който той е творил своите чудеса? Можел съм сам да сляза да го видя.

Ашлар Велики построил първата християнска църква на това място през 586 година, а после тръгнал за Рим на първото си поклонение. Бил убит от разбойници още преди да напусне долината.

В светилището се пазели свещените останки от окървавеното му наметало, кожения му колан и разпятието, което е носил. Както и писмо до светеца от самия свети Колумба. В скриптория съм можел да видя псалтир, който сам Ашлар изписал в книжовния стил на великия манастир на Айона.

- О, вече разбирам - отвърнах аз. - Но какво означава онази странна молитва под витража. Кой ще се върне отново?

- О, това е друга история. Иди утре сутрин на месата и се вгледай внимателно в свещеника, който ще я отслужи. Ще видиш, че е много висок млад мъж, висок като теб. Такива хора не се срещат често тук. Но се говори, че той е завърналият се Ашлар и разказват невероятна история за рождението му. Как излязъл от утробата на майка си говорещ и пеещ, готов да служи на Господ. Още тогава му се явили видения на Великия светец и Свещената битка в Донелайт, както и на изгарянето на езическата вещица Джанет, когато градът се покръстил въпреки съпротивата и?.

- Нима това е истина? - попитах аз изумен.

Но как бе възможно това? Кой бе той - див талтош, който е роден от човеци и не знае каква кръв носи във вените си? Не. Не можеше да бъде. Та имаше ли хора, които да са в състояние да създадат талтош? Сигурно беше хибрид, заченат от някой тайнствен гигант, прегрешил някоя нощ с човешка жена с вещерски дарби. А после я е изоставил заедно с чудовищното и? отроче.

- Случвало се е три пъти досега - каза бардът. - Понякога майката дори не знае, че носи дете. А друг път ражда още в третия или четвъртия месец. Никоя от тях не е знаела, че детето в утробата и? ще започне да расте така бързо и да се роди в образ и подобие на светеца, който се завръща сред хората.

- А кои са бащите на тези деца?

- Все знатни мъже от клана Донелайт, защото самият свети Ашлар е негов родоначалник. Но в тези гори се разказват доста странни истории. Всеки клан си има своите тайни. Не говорим много за тях, но от време на време се ражда гигантско дете, което не знае нищо за светеца. Виждал съм едно от тях със собствените си очи. Беше с цяла глава по-високо от баща си и то само минути след като излезе от утробата на майка си, която береше душа до огнището. Страховито създание. Плачеше от страх и нямаше никаква идея за Бог, нареждаше само за някакви езически каменни кръгове! Горката заблудена душа. Нарекоха го вещица, чудовище. И знаеш ли какво правят с такива същества?